|
стил -
пътуване
|
|
Валентин Коджасуров
|
|
петък, 15 март 2013 г. 12:13ч |
Златото на България
 Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда - една фиала и осем ритона, с общо тегло 6,164 кг на 2 км от гр. Панагюрище в местността Мерул от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.
На 8 декември 1949 година тримата братя Дейкови започнали да копаят глина за тухли в района на фабрика „Мерул" и каква била изненадата им, когато вместо пръст пред очите им блеснало истинско злато - върху фиалата в средата била амфората, а около нея били подредени и ритоните. Братята извадили съкровището, почистили го в и първо го занесли в дома си, за да го покажат на близките си и веднага след това в местния Околийски съд, където го предали за ползу роду.
|
|
Последна промяна от петък, 15 март 2013 г. 12:28ч |
|
|
|
стил -
пътуване
|
|
Таня Георгиева
|
|
сряда, 13 март 2013 г. 10:49ч |
Крушунските водопади - природен шедьовър
 Бях на около12-13 години, когато учителката по география започна поредния си урок с думите: „ Посещавайки България, един англичанин възкликнал: Когато Бог е раздавал земята на хората, за българите сигурно не е останало, затова той им е отделил едно малко кътче от рая!" Държа да кажа, че съм родена и израснала във Варна / има ли спор, че това е един от най-хубавите ни градове?/, та може би, за това се нуждаех от години, да обходя, да видя лично не повторимите ни природни забележителности, не вероятните образувания и причудливи магически пространства – за да усетя и повярвам, че Родината ни буквално е осеяна с достойни за посещения места.
|
|
Последна промяна от сряда, 13 март 2013 г. 11:08ч |
|
стил -
пътуване
|
|
Станка Шингарова
|
|
понеделник, 25 февруари 2013 г. 10:20ч |
Стройна се калина вие...
 В една зимна вечер, когато още не можех да чета и пиша се запознах с едно далечно минало и също толкова далечно бъдеще, без дори да подозирам. Ще попитате как. На едно семейно събиране чух приятели на родителите ми да пеят една песен "Стройна се калина вие на брега усамотени, кичест явор клони вплита в нейни вейчици зелени...". Една песен, която просто запомних.
|
|
Последна промяна от петък, 15 март 2013 г. 12:54ч |
|
стил -
пътуване
|
|
Боряна Дервенджиева
|
|
сряда, 30 януари 2013 г. 10:10ч |
Оцелявал и възкръсвал, той е там
 Преди време, пътувайки в подножието на Стара планина, решихме да свърнем от пътя и да потърсим кътчета, които не познаваме. А такива има много. Спряхме и попитахме две жени, които вървяха по уличката на старопланинско селце какво си заслужава да видим и така те ни упътиха към Плаковския манастир. Признавам, дори не го бях чувала. " Малко е закътан, ама вие ще видите..." - допълни едната от жените. Светата обител се е сгушила в Еленския Балкан на 18 километра южно от град Велико Търново. Наблизо са селата Плаково и Велчево, и само на около два километра е Капиновския манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец".
|
|
Последна промяна от сряда, 30 януари 2013 г. 10:19ч |
|
стил -
пътуване
|
|
Тоня Стойкова
|
|
петък, 18 януари 2013 г. 10:23ч |
Съседите, карнавалът, маслините и още нещо
 Пътуваме към Кавала, Гърция. Прелитат покрай нас маслинови дървета. И млади, и стари. Маслиновото дърво дава плод 500 години! Колко поколения са това? Засаждаш маслина и 6-7-8 поколения твои деца берат от нея. Това си е съкровище на своя земя, затова и трябва да остане с векове свободна.
Прелитат покрай нас църкви, църквички и параклиси. Гърците са силно вярващи християни. Именно вярващи, а не религиозни. Вярващият човек знае, че душата му е безсмъртна, затова и не се страхува от смъртта и се бори докрай, до смърт. Ето така си обяснявам безкрайната борбеност на гръцкия народ. Атеистът се страхува от смъртта. Много. И не му се ще да се бори.
|
|
Последна промяна от неделя, 27 януари 2013 г. 11:32ч |
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
|
Страница 1 от 22 |
