Патиланска работа, драги ми Смехурко

Бяла, спретната
къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях....
Къщичке на дните
златни, кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Това е стих, който няма нужда от представяне. Той извиква сълзи в очите, независимо къде по света се намираме. Всеки от нас го знае, но често забравяме кой е авторът му, защото сякаш сме го писали самите ние, бихме искали да бъде така.

Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е отговаря на голямата му душа. Генчо Станчев Негенцов e името, под което се ражда на 26 септември през 1886 година в град Габрово един от най-любимите на поколения български деца, писатели. Но името му се струва прекалено обикновено и затова си измисля ароматен псевдоним.

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време след това работи като учител . Учениците го обичат и той ги обича и именно на тях той посвещава първото си детско стихотворение „На косичка", което било публикувано в списание „Светулка" през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет, завършва право с докторат в Брюксел, Белгия  Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Участва в редактирането на списание „Светулка", редактира вестник „Врабче". Редактор е в издателство „Хемус", където се издава сп. „Детска радост" – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

Сладкодумника

Така го наричали близките му. Едно от любимите неща на Ран Босилек били импровизираните анкети със случайно срещнати хора на улицата. Спирал ги и ги питал дали знаят кой е написал "Облаче ле, бяло". Повечето отговаряли, че това е народна песен и той бил доволен, защото според него по-голямо признание не било възможно . Това разказва внучката му Ралица Негенцова.

Всъщност много от най-известните творби на твореца често са припознавани за народно творчество. Такива са приказките "Дядо вади ряпа", "Неродена мома", "Жива вода", "Косе Босе". Може би, защото са толкова обичани и се предават от баба на внуче, от майка на дете или пък защото, когато ги чете, всеки човек ги усеща като народна мъдрост. Такова е творчеството на Ран Босилек - мъдро и приказно.

И палаво - като Патиланското му царство. Всеки от нас е бил Патиланчо, а после може би се е превърнал в баба Цоцолана, но винаги с усмивка на лице. Ран Босилек е като ран босилек - уханен и вечен, през поколения и исторически епохи, български. 

Я кажи ми облаче ле
бяло
от где идеш де си ми
летяло?
не видя ли бащини ми
двори
и не чу ли майка
да говори?
Що ли прави мойто
чедо мило,
с чужди хора, чужди
хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук
си ме видяло.
И носи й от мен
много здраве.
Много мина, мъничко
остана,
наближава в село
да се върна,
да се върна майка
да прегърна.