Възможно ли е да гледаме живота през очи на дете

Яхвам метлата на настроението си и се издигам над проблемите. Отвисоко виждам, че не са неотложни и неразрешими. Какъв шанс! Да мигаш хитро с пъстри очи, да ръкомахаш с весели, боси крачета и да се радваш на зеленото „окосено” спокойствие. Мечтите ти пърхат наоколо като пеперуди и не мислиш, че това стремително отклонение ще предизвика главоболие или най-малкото виене на свят.

Успяваме ли като децата да виждаме над трудностите,

Можем ли да изплакнем лицето си в техните изворни води и да ни се проясни?

Получих отговорите на една 12-годишна красавица и умница,

отворено към света дете, решила вече да напише своя първи роман. Девет години живее в Канада, но си е наше, българче. Това лято е била за две седмици в родината си. Естествено, като бъдещ писател е лаконична, но прецизна.

Хареса ли ти България?
- Да.

Какво те впечатли?
- Планините.

Как се чувстваш там?
- Свободно.

Как искам да разменим погледите си с тази хитруша, която сега играе с приятелчета си, и светът да влиза в мен, но чрез нейния поглед. Смятах, че детското е будно в мен, но явно не е...

Дете, събуди се и остани!