А „реформите“, диктувани от кризата, задълбочават драмата в културата, тъжна равносметка на проф. Анастасия Савинова-Семова, съпруга на публициста Марко Семов, майка на политика Атанас Семов

Анастасия Савинова - Семова е професор в НАТФИЗ. Преподавател и театровед, за работата си от 40 години със студенти казва: „Имам усещането че тези години за мене са само едно дълбоко вдишване и още не съм започнала да изпускам този въздух от несекващо любопитство, от надежда, с която поемам всеки нов клас“.

Коренячка столичанка, израснала в интелигентско семейство на пъпа на София, завършва „актьорско майсторство“ във ВИТИЗ с отличие и Сарафовска стипендия. Разпределят я в бургаския театър. Попада в компанията на обещаващия журналист Марко Семов. Напуска сцената, за да се посвети на любимия мъж, а после и на двамата си сина.

Това, което ме тревожи, е предосвобожденската неграмотност на новоприетите първокурсници. Изпуснати са много важни етапи в тяхното обучение в училище. Навярно и в семейството. Не става дума само за възпитанието, а за обучението и образованието, което са получили. Семейството е камшикът, който трябва да следи ежедневното им развитие, да ги контролира. А училището трябва да им дава знанията, но те така и не ги получават, въпреки че в дипломите им се мъдрят високи оценки.

Дори не могат да четат текст, 20-годишни младежи като че ли не разпознават буквите. Нямат понятиен апарат, нямат асоциативни възможности, не знаят значението на елементарни думи. Нямат усет към езика - като четат текста, не усещат къде да сложат ударенията. А това са бъдещи актъори все пак... Пред грамотността на поколението им зее бездна! Изпуснати са най-малко две поколения, а може да са и повече. Оттук нататък ще продължава тази верижна реакция – питам се как ще се създават творци, бъдещи учени...

За младите хора интернет е голям помощник?
- Мисля, че интернет засега нанася основно вреди. Защото за да се събере информация по даден проблем или тема, да се напише какъвто и да било текст, да не говорим вече по-нататък за докторантски тези, специализантски и прочие, всички отварят интернет и той им предлага готовия отговор. Преди издирвахме нужната информация с много четене на специализирана литература, всяка книга те отвежда към следващите автори, към сродни теми. Събирахме като пчелички текстове от различни извори, за да запълним своите знания, да изведем и защитим своята теза, а сега всичко се получава наготово. Мозъчната леност на поколенията след нас е гарантирана. А оттам – и всяка друга. Като преподаватели губим безценно учебно време, в което трябва да ги върнем назад във времето и да запълним празнината от училище, за да можем да продължим тяхното професионално формиране. Това са загубени златни години.

Какво ви мотивира в тези неразписани от учебния план повторения, защо го правите?
- Любовта към професията естествено. След като сме видели в тях някакъв талантец, длъжни сме да го развиваме.

Има ли нещо, с което ви изненадват все пак студентите?
- Голямата ми изненада е тази страшна, потресаваща истина: започвам в първи курс актьорско майсторство работа за въображение, внимание, грамотност, ерудиция, бърза рефлективност, а се оказва, че тези понятия са далече от тях и трябва да се върнем назад на едно праисторическо ниво. Много е страшна незапълнената със знания пропаст, с която училището ги изпраща в живота.

Може би вината не е само в училището, какво трябва да направи обществото?
- Гражданското общество трябва да буди общественото съзнание, да алармира правителство и министерства за грешните посоки в тяхната политика. Но всеки министър решава, че той единствен ще направи историческите преобразования в своята сфера, с което срива всичко, постигнато дотук. Предлагат се дълбоко неуместни реформи, които досъсипват нещата - било в здравеопазването и образованието, било в културата. Не виждам откъде може да се започне, какво може да бъде спасено и в какви срокове...