Човекът не може да понесе прекалено много реалност Т.С. Елиът

Древноегипетската цивилизация възникнала стихийно, сякаш от нищото, без пред-развитие в науката, изкуството, архитектурата, технологиите, йерархичната система, йероглифната писменост.
Тази изначална завършеност я определила като една от най-загадъчните и мистичните цивилизации.

Египтолозите твърдят че никоя човешка общност не е достигала до такова общосоциално напрежение пред лицето на смъртта; запазването на човешкото, продължението или увековечаването на собственото съществуване в отвъдния свят, стремежът към живота в неземните му форми, преходът към него, самосъхранението – единствена цел на живота.

Въображението било средство за отстраняване на невъзможното

 „Книга на мъртвите" – енциклопедията на древноегипетския духовен живот се явявала наръчник за превъплъщения по пътя на самовнушението, поетическо описание за превръщане на желаното в действителност. И в тази устременост, древният египтянин е измествал дори боговете.

Според неговото разбиране, боговете имали оптимална продължителност на живота, макар и надвишаваща човешката с милиони години. В Египет за първи път човекът бил наречен образ и подобие на Бога, като по този начин се акцентирало на неговата значимост . В древен Египет голямо значение се отдавало на

Сънищата съхранявали

Древните египтяни строили храмове за инкубиране на сънища. Древноегипетската дума за сънуване била етимологично свързана с дума, означаваща „да бъдеш буден", чийто символ бил отворено око. Записвали сънищата си с йероглифи и ги тълкували. Хора, които тълкували сънища се считали богопомазани.

Чрез будните сънища, наричани „малката смърт", навлизали в трансперсоналното съзнание и се докосвали до знание, принадлежало им преди навлизането в този живот.

Посредством тях практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновидство, дистанционно наблюдение. Чрез будното сънуване древните египтяни можели да достигнат звездите, особено Сириус – звездата, източник на космическото съзнание и място на високо на издигнати духовно същества.

Древноегипетските мистерии призовавали към вътрешното преживяване, към пробуждането на духовните сили чрез сътрешните сетива и способности, към „самосъздаването". Този начин на мислене изтъквал

три качества, способстващи събуждането на вродената интелигентност :

Едновременност или синхронност – непричинната свързваща сила . Това са смисловите свързаности, които не възникват случайно, а от един обосноваващ ги източник.
Двойнственост или полярност – всеки принцип се разглежда с неговия обратен или допълващ аспект: възход-падение, пустиня-култивирана земя, лотос-папирус и т.н.
И третото – Асоциация или съответствие, т.е. няма нищо отделно – „Каквото горе, това и долу", по друг начин казано, отделността прикрива вътрешната взаимообвързаност на всичко.

Съществувала древна техника, позната в Египет и наречена „Мер-Ка-Ба". Чрез нея при определен начин на дишане, се създавало светлинно енергийно поле, въртящо се в противоположни посоки и със скорост, близка до скоростта на светлината. Тя водела до разширяване на съзнанието, осъзнаване на себе си, свързване с висшите нива на съзнание и връщане на спомена за чудодейните ни възможности.

Египтяните искрено вярвали, че опознаването и разширяването границите на съзнанието ще ги доближи до Вечността.