СТАНИ АВТОР
Изпратете ни своя статия, есе, коментарен текст, пътепис, любопитен факт, виц, интересна история, разказ за събитие - спортно или културно, а защо не и родово - на и-мейл avtor@club50plus.bg и имате шанса да станете наш АВТОР.Месечен бюлетин
Анкета
| Любовта вече официално е диагноза |
| стил - хоризонти | |||
| Антония Янакиева | |||
| четвъртък, 10 ноември 2011 г. 10:37ч | |||
|
Посещения: 454
|
|||
    |
|||
Зона F 63.9
Когато в главата ми нямаше нищо, освен името ти. И всяка минута беше само то. А в корема ми умираха пеперуди, защото бяха тълпа и не дишаха, а горяха, когато те няма, знаех, че не е любов, а зависимост. Но нямаше хапче тогава и казваха всички – ще мине. Знаех, че не е любов, война е, а войната е болест, но говореха книгите – щастлива си ти. И се смееше Жулиета, и проклинаше Хамлет своята Офелия. И скачаше Анна Каренина за хиляден път под влака на своето спасение. Сега, когато любовта отново е само в романите, филмите и стиховете на поетите, сега отварям книгите на онези, които клетка по клетка, с око на орел, разглобяват любовта и я нареждат на лавицата на знанието. И ето - няма ги пеперудите, необяснимите копнежи, изчезва магията и знаем каква е дозата цифри, и ползваме сложен метаезик, пълен с разсъдък, но лишен от обаяние. Добре сме дошли в зона F 63.9. От месец любовта вече е диагноза. Официално. Като, че ли не го знаехме. В класификатора на болестите (МКБ –Международната класификация на болестите) любовта ще намерим в „Разстройство на навиците и влеченията" с номер F 63.9. Преди нея в редицата са – F63.0 Патологично влечение към хазарт, F63.1 Патологично влечение към подпалване (пиромания), F63.2 Патологично влечение към крадене (клептомания), F63.3 Трихотиломания (неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото), F63.8 Други разстройства на навиците и влеченията. Достойна компания. А симптомите са известни,същите са – натрапчиви мисли за някой друг, рязка промяна в настроението, съжаление към самия себе си, безсъние, необмислени и импулсивни постъпки, промени в артериалното налягане, главоболие, натрапчиви идеи, повишена вяра в собственото си достойнство. Спомняте си ги, знам. На моето сърце най-разбираемо тези симптоми изговоря Яворов всеки път, когато съм „Стон": „Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!"
За мъдрия Юнг обаче любовните жалби на поета биха звучали инфантилно. Швейцарският психолог и психиатър смята, че човек, който е постигнал завършена хармония – така наречената индивидуация, няма как да бъде влюбен. Когато има вътрешно единение на мъжкото и женското в личността. Когато човек е открил и интегрирал в себе си Анима (символ на женското начало) и Анимус (символ на мъжкото начало), няма нужда от външна проекция. Няма нужда от някой друг, когото да обича. Това всъщност е модерно трансформираният мит на Платон за андрогина.Древният философ ни разкава,че имало едно време една завършена цялост и Зевс я разделил на две половинки, които страдат и се търсят, но намерят ли се, това е постигнатото щастие. Просто, според Юнг, половинките са вътре в нас и трябва да изминем този дълъг и труден процес на индивидуация – на познаване и приемане на себе си – за да осъзнаем, че самият човек е любов. „Завършена индивидуация означава скъсване с даването на оценки и с всичко, което обозначаваме като емоционална обвързаност. На тази обвързаност, общо взето, човек залага твърде много. Но тя съдържа още и проекции, които трябва да бъдат оттеглени, за да стигне човек до себе си и до обективността" твърди Юнг. Такива мъдри и осъзнати обаче ставаме с възрастта. Индивидуацията е път – трябва си технологично време, за да помъдреем. Не само според Юнг онази любов, която те мята между земята и небето в огъня си, онази лудост на ума, която изгаря сърцето, не е истинската любов. В „Изкуството да обичаш" в брилянтен анализ Ерик Фром диференцира любовното чувство и взирайки се в егоистичните му корени, стига до обичта, като единствено основание за човешкото. Но в нея – обичта – няма страдание, няма и лудост, има осъзнатост, отговорност и грижа.Дали сте пробвали да четете Фром, когато картинката на здравният ви статус напълно напомня на тази на лудостта? Когато обсесията ви по някого има нужда от рецептурна книжка? Аз се надявам да мога да пробвам следващия път, когато лудостта почука на сърцето ми и превърне гъсениците на знанието във изтощени от нега пеперуди. Ако Юнг е прав, това, може би, няма да ми се случи. Но все пак го искам, все пак го искам. „Може би някъде, някога, в някого По-нови статии:
По-стари статии:
|
|||
| Последна промяна от четвъртък, 10 ноември 2011 г. 22:42ч | |||
Коментари
а не да се анализира!;)
RSS на коментарите по тази тема