Анкета
| М-тел! Клиентът винаги има право?! |
| Позиции - Позиции | |
| Весела Абонатска | |
| вторник, 28 юни 2011 г. 13:22ч | |
|
Посещения: 1883
|
|
|
|
|
![]() Получих ес-ем-ес. Със сметка. Зарадвах се, отдавна не се беше случвало мобилният ми оператор да ме извести за задълженията ми към него. Представяте ли си - да се зарадваш на сметка? Но и тази радост се оказа мимолетна. Отново, за пореден път от почти година насам. Не можех да повярвам, че се завръщам в омагьосания кръг, от който бях убедена, че съм излязла и който се опитваха да ме убедят, че не е съществувал.
В продължение на дълги години съм абонат на един и същи мобилен оператор и не бях имала притеснения, съмнения или някакво бегло недоверие към него. Не съм от хората, които стават и лягат с телефона, поради която и причина задълженията ми се движеха в един редови предсказуем график, преди да застинат в очакване за големия скок.
Когато казвам преди, вие се сещате за този период, неколкомесечен, на смяна на билинг системата и тотален хаос.
Не съм и от хората, които мразят прогреса – напротив, одобрявам го, особено, когато е заявен - в името на клиентското благо. Ами клиент съм и искам да ми е благо. И снизходително приех, че всяко софтуерно, хардуерно, идейно и прочее подобрение, си иска своето време, за да проработи. Затова първите 2-3-4 месеца без сметки за мобилния ми се сториха нормални. Нормално ми се стори и тотално неработещата им система и абсолютната неяснота по въпроса колко съм говорила, какво съм изговорила и колко ми остава... да говоря. Смятах, броях, записвах на хвърчащи листчета, отмятах, справях се някак си с настъпилия хаос. В крайна сметка, като си верен на нещо, не е редно да се предаваш при първата неудача. Нали така. Вероятността да сте го преживели е много голяма. Имам приятели, които не издържаха на смяната и при пръв удобен случай казаха край. Не и аз. Докато не дойдоха... те... сметките. Онези, същите, които не бяха идвали и които чакаха да скочат. Е... скочиха и надскочиха всяко обичайно мое потребление. Обаче аз нали съм човек модерен, с мобилен. Грабнах го (мобилния) и се започнаха едни разговори, дето се записват (за удобство на клиента) с едни милички деца със стерилни гласчета, с едно чакане, с едни музики, последвани от поредното препращане, с едно викане (от моя страна) и с едно търпение, което вече никакво го нямаше. Сметнаха, пресметнаха, оправиха грешките, приспаднаха разликите, мирясах и отново се върнах в лоното на мобилното моногамие – казвам си – удобството иска жертви, не трябва да съм жестока, трябва по-меко, с компромиси. Затова - в знак на висше доверие към бъдещия успех на новата билинг система, преподписах договора си – за 2000 минути и без любим номер. Хиляда пъти повторих - без, две хиляди пъти прочетох и накрая сложих параф. Момичето зад модерната мтелска масичка въздиша, въздиша, но... парен каша духа - четох и между редовете, и питах и за запетайките. Всичко изглеждаше да си е влязло в нормалното русло. Допреди този ес-ем-ес, за последната дължима сметка. Прегледах електронната фактура на подновения стар-нов договор и що да видя, мислите? Любим номер. Да, същият онзи, от който преди месец и нещо се бях отказала съвсем официално. Мъдри си се прилежно и надлежно таксуван. 3 лева някакви си – голям чудо, нали. Кой се разправя за три лева. Аз. Вдигнах слушалката и зачаках в желанието си да бъда записана. 32 минути точно. Съвсем достатъчни от леко ядосана, да мина през много ядосана, до бясно-бясна. Поне мелодията за изчакване да сменяха отвреме навреме. И, когато се обади поредният стерилен неодушевен глас, викнах – чак на улицата ме чуха. Обещах им всичко, което имах да им обещавам, след като се опитаха да ми обяснят как видиш ли не съм знаела какъв договор съм сключила – адвокати, съдилища, господари на ефира и де що има официална, неофициална, ефирна и неефирна медия, им обещах. За 3 лева. Точно така. Защото искам, когато ми обясняват, че се грижат за моето благо, да усещам, че наистина го правят - т.е. грижат се за моето, клиентското, благо. Защото аз съм клиент, при това лоялен и изряден. А клиентът винаги има право, особено лоялният и изрядният. 3 лева са незабележими и някак си дори безобидни, но напълно достатъчни да загубят доверие – окончателно и безвъзвратно. Грешка били допуснали оказа се, извиняват се. 8 грешки за 8 месеца не са ли твърде много – питам обаче аз. Съвсем риторично, защото знам отговора – много са. В червено. А умножението на 3 по 3 милиона е просто. Но необходимо ли е? По-нови статии:
|
|
| Последна промяна от петък, 01 юли 2011 г. 15:19ч | |






Коментари
Платих си в охисите им и двете си задължения и два часа по-късно получих уведомление, че им дължа 3 лева и 47 стотинки. След като се обадих се оказа,че тези дължими пари са отстъпката, която ми се полагала, защото съм платил в щастлив час между 1 и 4.Обаче тази отстъпка системата грешно била отчела като дължима сума. обещаха,че веднага ще поправят грешката. Така че Ви съветвам да проверите дали и Вашият случай не е същият. Защото в началото упорито настояваха,че им дължа пари и чак когато повиших тон направиха сериозната проверка.
Съвсем наскоро отидох да си платя същите тези неплащани дълго време фактури. Отидох на крака, понеже ми отнеха възможността да плащам чрез Ипей. Всъщност те не са я отнели, но там фигурира сума за плащане значително по-голяма отколкото трябва. Та както казах, отидох на крака да си платя и какво да видя... от 5 гишета в центъра за клиенти само едно е каса. Викам си жалба... е, да де ама тя видите ли жалбата няма входящ номер той ще дойде с СМС. Още го чакам, но няма да ги оставя така.
Промените са направени от администратор, поради съдържимите обидни квалификации
Сега идвам от офис на този оператор, цари пълен хаос.Опашките излизат извън вратата, всички хора около мен бяха недоволни, кой с надписана, кой с повторена фактура. Една жена обясняваше как ще си плати последната сметка и ще ги съди.
RSS на коментарите по тази тема