За 38 години мобилните телефони ни направиха по-социални и едновременно истерично-подозрителни

„Ако ми трябва нещо, звъня по джи-ес-ема. Сега той е единствената връзка със света за наш'то село!
До болка позната реплика от много телевизионни репортажи, посветени на най-разнообразни теми в дълбоката, а и в не толкова дълбоката българска провинция. В кадър е сладка бабка с GSM в ръка, който ѝ е купен и плащан всеки месец от децата. Те, децата, си живеят нейде в града...

Социалният феномен – баба с GSM, която няма домашен телефон, а телевизорът ѝ е развален от години, може да бъде приет като запазена марка за развитието на телекомуникациите в нашата страна, но не и в другите европейски страни.
Минаха 38 години след като Motorola произведе първия в света мобилен телефон (пробван за първи път на 3 април 1973 г.). Той беше пуснат в широка продажба чак 9 години по-късно, а Nokia през 1992 г. завладя пазара с модела 1011 – първият без неудобната антена, а и с малки размери и грамаж.

Оттогава техническите нововъведения в мобилните телефони влязоха в бясно съревнование за социалните ефекти върху всеки, който ползва GSM. Безспорно мобифонът се превърна в един от най-важните фактори за новия модел на глобална социализация, чиито връх в момента са социалните интернет мрежи като Facebook. И до тази мрежа почти всеки може да се добере през мобилния си телефон, ако е от последно поколение – смартфон. Демек с него ти си винаги вътре в играта.

От самото начало на съществуването си, та чак до днес, мобилният телефон у нас е своеобразен измерител на материалното благосъстояние на своя притежател. Може би защото модата дойде от юпитата, които гледахме в култовия сериал „Градът на капитала" в средата на 90-те години. Естествено, в България съревнованието „кой е по-по-най" с последния модел мобилен телефон, имаше

най-вече комична окраска

в първите 10-15 години. Хора, облекли празничния си неделен анцуг, се разхождаха гордо на градското стъргало с голямата слушалка в ръка. По-бедничките се опитваха да имитират с дистанционното на телевизора (това съвсем не е измишльотина). Може и да е крайно като позиция, но простотията си вървеше ръка за ръка с GSM-а тогава, в началото на българската ера на мобилните телефони.

Сега нещата са на ниво „високотехнологична фукня". До тези с анцузите се наредиха и другите – с костюмче на Dzenia. И едните и другите са сменили стъргалото с големите фоайета на моловете. Мама е вътре с децата в Zara и отмята методично блузка след блузка, а татко отвън е извадил големия дисплей и шари с пръчицата по него. Дали рови в сметките си, дали се представя за герой във Facebook, или е в някой развлекателен сайт, никой не може да отгатне. Физиономиите са каменни, както при играчите на покер. Ако телефонът е iPhone, то директно се класираш за „висшата лига".

Да го извадиш на публично място си е част от задължителните стъпки, с които показваш в коя социална каста си в момента. Това обаче не е само български феномен. Хората на Запад, а и най-вече тези зад океана, са ни изпреварили с години. R&B изпълнителите са включили мобилния телефон от години в текстовете на безсмислените си парчета. Те са там редом до ролекса и последния модел Порше. Има и модели мобилни телефони, които са възпети директно от рапърите. Пример са множеството парчета, посветени на

смартфона Blackberry

Лъскавата част обаче стига до тук – до рекламите и музикалните клипове. Много по-силно е влиянието на мобилните телефони върху поведението на хората през последните години. Непрестанната връзка с близките или въобще със света може и да ти е от полза – ако си изпаднал в беда в планината, или ти прилошее и, не дай си боже, си сам в къщи. Тогава мобилният може и да ти спаси живота. За съжаление това са крайни случаи и милиона хора може въобще да не успеят да се „възползват" от тези екстри на GSM-a.

В същото време тоталната социализация постепенно извади на дневен ред отрицателните последствия, а те съвсем не са малко. В личен план постепенно ставаме свидетели на

засилване на истерията

по линиите „родители-деца" и „съпруг-съпруга". Тази връзка е двупосочна и непрекъснатото засилване на контрола става именно през мобилните телефони. „Къде си и какво правиш в момента?", е най-често задавания въпрос, независимо дали става въпрос за дете или родител, съпруг или съпруга.
Въпросът кара този, който е на другата страна на връзката, да се чувства непрекъснато следен.

В същото време се оказва, че следенето на децата през мобилните телефони (някои от тях получават първия си още като тръгнат на детска градина – точно за да може мама да се обажда непрекъснато) съвсем не е ефективно. Сбивания, нещастия, злополуки и бягствата от дома сега са в пъти по-често срещано явление, отколкото преди 30 години например, когато хората нямаха такъв тип непрестанна връзка. Това показва, че мобилният телефон в никакъв случай не играе каквато и да е дисциплинираща роля.

За изневерите и разводите е по-трудно да се направи такава констатация, но и досега нито един психолог не е доказал положително влияние на GSM-a върху връзките. Напротив. Истерията от

„той не ми вдига вече цял ден!"

е често срещано явление, което постепенно се превръща в значим проблем за всяка връзка. Този проблем е особено сериозен за хората, които смятат, че партньорът им трябва да е непрекъснато „на линия" и на това се основава взаимното им доверие и успешното съществуване на връзката.

Следенето през GSM-a има и друго измерение, съвсем не е толкова безобидно, както това в семейството. Мобилните телефони се превърнаха в любимо средство за подслушване – регламентирано или не. Скандалите в България през последните няколко месеца достатъчно ясно показват, че защита на личното пространство в мобилната слушалка няма и винаги някой може да извади компромат срещу теб. Контра аргументите от типа

„нали няма какво да криеш"

в случая са напълно безмислени, защото всеки човек има нужда от лично и неприкосновено пространство, и само той може да прецени, дали разговорът е за „криене" или не е.

Освен за терор върху личността, мобилните телефони много често се използват и за терор върху обществото. При много от досегашните атентати взривните устройства бяха задействани през мобилен телефон. Така той се превърна и в оръжие – малък, красив, но смъртоносен. Именно поради тази причина бе наложено изискването да не се продават предплатени карти за телефони анонимно. Много хора са страдали от телефонен терор, извършван през мобилен телефон с предплатена карта, която е безименна. Сега това става все по-малко възможно и слава богу.

Демонизирането на GSM-a обаче би било абсолютно неправилно. Той си остава един от водещите символи на напредъка на технологиите, от който всеки може да се възползва. Да си постоянно „в мрежата", независимо че нямаш компютър в момента, да направиш красива снимка, когато нямаш фотоапарат, или да се обадиш на любим човек от затънтено място – преди 38 години това не беше възможно. Сега е лесна работа, стига да имаш един малък и най-често много любим GSM в джоба.