|
Страница 1 от 3
Това си е половин век! Чудесно кръгло число, което ни дава
цялата свобода на света, защото:
1. Децата вече са пораснали – изучили сме ги и работят, някои имат свои семейства, на други предстои – и във всичко това сме имали главното участие, като в работа, която човек е вършел с любов години наред и сега може да си отдъхне и да погледне отстрани на семейството и на живота си и да се порадва на резултатите.
Остаряваме различно„Не ми трябват на мене чужди земи да гледам – представяш ли си колко път ще трябва да измине душата ми, когато склопя очи? Войниклъкът изкарах по унгарските земи. Оттогава кажи-речи не съм напускал селото, и до Плевен рядко ходя.” Така отговори дядо Личо на племенника си, когато го покани на гости във Велинград.
Философията на дядо Личо е на светлинни години от нашата. Надвили на безпаричието от млади години, ние сме жадни да видим свят. И не само пътищата ни привличат. Представяте ли си в нейното време баба ви да запише второ висше образование след 50-те? Или дядо ви да напусне държавната си служба малко преди пенсия и да захване свой бизнес, защото, да речем, цял живот го е блазнело да прави мебели по свой дизайн? Та за тях тази възраст е означавала затихващи функции, и през ум не им е минавало да идат на фризьор или на фитнес, а пази Боже да пофлиртуват, или да потърсят заместник на отишлата си от света или (о, ужас!) от семейството половинка.
Ние сме различни. Много различни. Няма да е пресилено, ако кажем, че ние, следвоенното поколение, променяме света. Променяхме го докато растяхме и сътворявахме живота си – сменихме пишещата машина с компютър, а той направи общуването ни безгранично; променихме обществото си, което допълнително ни сближи с останалото човечество; по различен начин възпитавахме децата си и се грижехме за здравето и външния си вид…
Отместихме много и различни граници, продължаваме да го правим и сега, когато сме зрели. Променяме определението за зрелостта и остаряването, отношението към тях, а на наша страна са науката, медицината, услугите – които всъщност ние развихме така, че да бъдат наши съюзници.
Не възприемаме себе си като старци – още не. За разлика от поколението на дядо Личо, ние си поставяме нови цели, не се отказваме да експериментираме, планираме промени в дома, работата си, живота си. Живеем с пълна сила, защото оставащото ни време е наше и не бива да го пропиляваме.
2. Сега най-после ще имаме възможност да отделим повече време на родителите си, които, докато децата растяха, винаги малко пренебрегвахме. Да станем отново по-близки с тях – да ги заведем на море, за което все не стигаха средства, да им помогнем в приготвяне на традиционната зимнина, да им нарежем всичките дърва за зимата, да погледаме с тях сериал и да им разкажем подробно за лудориите на внуците.
3. Защото без угризения можем да излизаме с приятели и да правим каквото поискаме: например да вземем в раница само резервен пуловер и удобни маратонки, и да си направим планински преход през Алеко до Бистрица за уикенда.
4.Защото среброто в косите на мъжете е елегантно и им отива!
5. Защото сексът става по-добър. Нивото на хормоните след 50 не е толкова високо, но с малко помощ – виагра и други подобни – все още можем да бъдем толкова лоши, колкото поискаме. На тази възраст сме достатъчно самоуверени, за да свалим табутата в интимността. Повече нежност и по-малко тестостерон могат да бъдат наистина много секси!
6. Най-накрая можем да си позволим да се отдадем изцяло на хобито си – цветята, градината, лова, колата, пътешествията, филмите, за които все не достигаше време.
Според специализирано и представително за страната изследване на НСИ през 2007 г. 37,9 от хората на 50-64 г. продължават обучението и образованието си под една или друга форма. Най-активни са тези, които вече имат висше образование и имат постоянна работа (98,2% са се обучавали във връзка с работата си).
Повече от половината (51,4%) от българите в тази възрастова група използват поне един чужд език, като 18,2% говорят английски, 16,3% – немски, 20,9% – френски и 43,7% – руски, а близо 15% ползват повече от един чужд език.
7. Вече знаем как точно да балансираме времето за нас и времето за новите малки човечета – внучетата, които щъкат из хола или са на път.
8. Защото вече сме достатъчно мъдри, за да се ядосваме, че малките дяволчета с ангелски главици са обърнали хола нагоре с краката. Дори сякаш ни доставя удоволствие тази глъчка, докато си четем вестника.
9. Най-после сме открили истинското си призвание – от няколко месеца рисуваме страхотно и никой и нищо не могат да ни откъснат от тази нова страст.
10. Преминахме трудната тийнейджърска възраст, когато всичко ни беше тъпо, а външният вид бе най-важното.
11. Имаме достатъчно богат вътрешен мир и знаем, че не можем да скучаем дори и да сме сам-сами на пустинен остров.
12. Вече знаем, че по-важно от това как изглеждаме, е да бъдем приятни събеседници, да имаме идеи и да знаем какво искаме да постигнем.
<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>
|
