Химн на радостта да живееш

Сърфирайки из интернет, попаднах на френско списание, посветено на 120-годишнината от рождението на Агата Кристи. Както обикновено при такива поводи, бяха публикувани автобиографични бележки, хронология на произведенията ѝ, снимки от филми и дори, с присъщия финес на французите, една кулинарна рецепта от Агата Кристи.

Това ме накара да си припомня моята среща с мъдростта на „кралицата на криминалния роман“. Разбира се, бях чела само преведените у нас романи, но Автобиографията завладя сърцето ми.

Завладя ме човещината, която бликаше от всеки ред. По-късно прочетох някъде, че впечатлението не било само мое – и други я бяха наредили между „най-хубавото от Кристи“.

През живота си Агата Кристи е написала 68 романа, над 100 разказа, 17 пиеси – преведени на 103 езика... Но ще оставя сухата библиографска справка и ще се върна на Автобиографията.

Годината беше 90-та или 91-ва. Начало на промени, несигурност и празни магазини... Пристигна у дома моя близка и сияеща ми подаде книгата. Предупреди ме, че след два дни трябва да я върне. Но още под впечатленията от прочетеното, побърза да ми разкаже притчата за двете жаби.

Две жаби паднали във ведро с мляко. Едната крякала: „Олеле, давя се, давя се!“, а другата „Не, не! Няма пък да се удавя!“
„Как така няма да се удавиш?“, попитала първата.
„Ами ще шляпам, ще шляпам, като луда ще шляпам!“, отговорила втората.
На сутринта стопанинът намерил във ведрото две жаби: едната умряла, а другата – кацнала върху бучка масло.

Приказката стана „моето верую“ през годините, разказвах я на колеги и приятели и не губех надежда. Вярвах, че тя умира последна!

След месеци видях Автобиографията на една сергия. Беше времето, когато имахме много пари, но нямаше какво да си купим с тях. Купих няколко и дълго след това ги подарявах на мои близки, с пожелание да се насладят на жизнеността и мъдростта на Агата Кристи.

Кралицата на криминалния роман започва своята автобиография през 1950 г., на 60 години. Завършва след петнадесет, като не се придържа към строга хронология – оставя мисълта да скача от спомен на спомен, вмъква свои размишления за семейството, за ролята на майката и съпругата, за жената, за творчеството.

Мисля си, че едно от най-хубавите неща в живота на човека е щастливото детство. Моето беше повече от щастливо – пише авторката. – Имахме къща с градина, която обожавах, имах мъдра и търпелива бавачка, баща и майка, нежно влюбени един в друг, успели от първия ден на брака да поемат дълга си на родители.

Отношенията между родителите ѝ, историята на тяхната връзка са сюжет „за малък разказ“. Но те са повод и да се запита съществува ли формула за щастлив брак и сама да си отговори: Мисля, че не! В живота си съм била свидетел само на четири сполучливи брака.

Дава пример с две близки семейства. Едното – между 17-годишна девойка и петнадесет години по-възрастен съпруг. Преминали през безброй житейски изпитания, отгледали три деца и продължаващи да живеят повече от 30 години предани един към друг.

Вторият брак бил между млад мъж и по-възрастна от него жена – вдовица, която дълго време отхвърляла предложението му за женитба, но накрая склонила. Живели щастливо около 35 години, чак до нейната смърт.

Историята на съдбата на Агата Кристи може да вдъхне увереност във всяка женска душа. След голямото разочарование, след развод с любимия съпруг, тя споделя: Имах мигове, в които съм се чувствала съкрушена от тъга, но и тогава и сега зная, че да живееш, си струва.

Но пък тя умее да се наслаждава на живота и съвсем не случайно наричат автобиографията ѝ „химн на радостта да живееш“.

Животът е като интериора на кораб. Каютите му са херметически затворени – излизаш от едната, залостваш врата след себе си, и влизаш в друга.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)