Ако ходите по домове често и има някое дете, което кара нещо във вас да трепне, кандидатствайте за него

Мъчно ми е за татко и се опитвам да си спомня хубавите неща – с тази мисъл заспива вечер 12 годишната Нели*. Тя я крепи в нерадостното детство на изоставено дете в дом, който се нарича институция. Готвят я за среща с приемен родител.

Друго момиче – Ваня, 13 годишна, в друг дом на 350 км от нея, нощем горчиво плаче за изгубения шанс да си намери семейство. Тя е върната наскоро в дома от приемно семейство, в което е живяла почти година заедно с по-голямата си сестра. За нея, но и за другите, завръщането в дома е регрес. Децата разказват, че е говорела и за самоубийство в първите дни на най-силна болка. Но тези деца са се научили да оцеляват емоционално.

Нели и Ваня са две от 6333-те български деца, които живеят в социални домове

По данни на фонда „Спасете децата – Обединено кралство" към началото на 2005 г. в различните детски домове в България (под шапката на социалното, образователното и здравното министерство) има институционализирани около 20 000 деца.

Всяка година близо нови 3000 деца попадат в различни домове в страната, призна наскоро председателят на Агенция за закрила на детето Надя Шабани. Но това далеч не е най-доброто място за тяхното развитие като пълноценни личности. Според доклад на Българския хелзинкски комитет в периода 2000–2010 г. в домовете за деца с умствени увреждания в България е имало 238 смъртни случаи, като поне 3/4 от тях са били предотвратими. В преобладаващата си част смъртта се дължи на системно недохранване, занемаряване, лоша хигиена, злополуки поради невнимание, студ, залежаване и насилие.

Тези причини се окачествяват от БХК като престъпно поведение, пряко проявено от грижещите се служители – възпитатели и лекари, до съответните административни и политически фигури, отговорни за децата. Често лекари избощо няма, а персоналът се набира от квотата за временна заетост. Домовете са напълно изолирани от обществото.

През aвгуст 2009 г. БХК заведе дело срещу прокуратурата за бездействието ѝ да преследва престъпленията срещу децата в институциите, в частност за големия брой смъртни случаи. През февруари 2010 г. се постигна споразумение с главния прокурор за съвместни проверки на прокуратурата и БХК във всички домове. Проверките са извършени в периода март – юни 2010 г. Предстои да се види какво ще предприеме прокуратурата. Вина има и виновните трябва да понесат отговорност.

„Искрено се надявам, че нещата ще се променят. Жалко е само, че през това време децата страдат и бавно, но сигурно изостават в развитието си. А какво да кажем за техните наранени и тъжни душички...“, споделя приемна майка.

По едно мнение няма спор между нито една от институциите, свързани с проблемите на децата. А това е, че отглеждането на дете до 3-годишна възраст в институции има трайно негативно въздействие върху неговото развитие и силно намалява шансовете му за пълноценна реализация в живота. Всеки три месеца, прекарани в дом, забавят развитието на детето с един месец. Поради това е жизнено важно най-вече в първите няколко годинки то да бъде изведено от дома.

След първите остри статии в медиите и най-вече след появата на филма на BBC за децата в Могилино, нещо се пречупи в обществото. Освен големия „срам“, който браха пред Европа политиците ни, най-положителното нещо беше откриването на процедура по затваряне първо на домове за деца с увреждания. Поне на тези, в които бяха констатирани най-нечовешките и смразяващи случаи на насилие и смърт сред питомците.

Стъпка напред и две назад

е пътят, по който лъкатушат институции и неправителствени организации в опитите да се намери трайно решение за подобряване условията на живот на децата, лишени от родителска грижа.

Европа настоява за закриване на домовете. На тяхно място да бъдат създадени центрове от семеен тип, в които да се отглеждат ограничен брой деца. Идеята е средата да се доближава до семейната.

Няколко години поред докладите на Европейската комисия към София са силно критични, към Румъния – твърде ласкави. След зверствата на режима на Чаушеско, документирани в стотиците домове за сираци, в северната ни съседка бе констатирано, че през 1996 г. 98 872 деца се отглеждат в 580 институции. След реформирането на институциите, започнало през 1997 г., през 2009 г. броят им е сведен до 6797 деца, настанени в 139 институции, като тенденцията е всички те да бъдат закрити.

На 24 ноември 2010 г. българското правителство прие План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България". Защо тази стратегия толкова много куцаше в стъпките към тотална промяна – деинституционализиране на децата? Или простичко казано, за всяко дете да се намери семейство? Заради съпротивата и на държавно, и на местно равнище. Но това бавно се променя.

Заложените в плана дейности са насочени към изграждане на редица нови социални услуги, което да доведе до поетапното закриване на съществуващите специализирани институции. Най-напред ще се закрият тези, в които се отглеждат деца от 0 до 3 годинки и домовете за деца с увреждания и след около 15 години трябва напълно да затворят домовете за деца, лишени от родителски грижи.

* Имената са променени, с изключение на двете семейства от Стара Загора и Перник, по настояване на социалтите работнци.