Много преди Христовото време в град Рама живеел благочестив човек на име Елкана. Той имал две съпруги – Анна, неговата любима жена, и Фенана. Анна била бездетна и много страдала, че не може да има своя рожба.

По време на едно жертвоприношение тя се уединила и започнала да се моли на Бог да й даде син, като обещала, че ще го посвети на Всевишния.

Молитвите й били искрени и скоро тя се сдобила със син. Нарекли го Самуил, което значи "измолен от бога". Когато детето навършило три години, Анна го отнесла в Силом и както обещала на Господ, го поверила на първосвещеника Илий. Той бил добър човек, но синовете му не приличали на него, били развратни и лоши. Затова за Божи служител момчето било и радост и единствена утеха.

Добродетелният старец бързо разбрал, че Самуил е пратен от Бога, за да възвестява неговата воля. Скоро и всички в Израел се убедили, че у младежа почива Духът Господен и започнали да го почитат като пророк.

Пророк Самуил умрял на 20 август в дълбока старост в Рама, където целият народ го изпратил с подобаващи почести.