В Библията има една притча, която се отнася до навечерието на Великия пост. Тогава църквата обръща внимание на потъналия в земни грижи човек и към спасиктелните истини на духовния живот. Преди началото на Великия Великденски пост в храма се чете притчата за митаря и фарисея, разказана в Глава десета от Евангелието на Лука.

И друг път съм го казвала...Някои хора им е малко веднъж да ги застреляш. Не заради друго, а защото именно от тях зависи съдбата на милиони други.
Тази семица простотията и неуредиците в милата ни родина наистина ми дойдоха в повече. Някак си ми се струва, че положението е повече от трагично..., каквото беше и преди около седем- осем години. А това не е никак малко време, съгласете се! Но нека ви представя своите причини все по-трудно да си представям живота си в тази държава, още по-малко този на моята малка дъщеря.
Започвам от тук...Преди около седмица. Отивам към центъра...в най-големия студ и сняг.

Въоръжен с клавиатура ....не правете това у дома

През последните години и аз, като много други българи,  отпочнах да се занимавам и с нещо друго, извън моята професия. В случая, след като моят племенник ми подари хубав и чисто нов компютър, започнах да пиша. Да пиша е условно казано, по- точно да свеждам на листа чрез клавишите онова от живота ни, което ме е впечатлило. След като живеем във време на промяна/доста дълга по години се оказа тя/, то и така обърканите „дела и документи" рефлектираха и в моите първи „творби". Вярно е , че в тях съм повече критичен, описващ до болка познатата не само на мен, сегашна българска реалност.

Нашият личен отпечатък върху живота

По-лесно е да се озъбиш, отколкото да се усмихнеш. Прави ли ви впечатление? Едно озъбване и сякаш негативната енергия се оттича от вените. Като своеобразно душевно пречистване.
Зная, сигурна съм - в този момент, докато четете горното, ще сбърчите вежди и ще кажете - ама аз не...! Всъщност и аз също не. Или поне се опитвам, но не винаги ми се получава. Понякога ми се иска да кресна, та целият свят да ме чуе.