Как да разберем дали кандидатът за работа е измамил в CV-то си

Когато видяхме нейното CV, бяхме възхитени. Тя отговаряше точно на нашите изисквания – бе просто сбъдната мечта.
Само шефът ни имаше едно наум – звучи твърде хубаво, за да е истина, каза той.
Решихме, че скептицизмът му се дължи най-вече на възрастта му – хората с по-голям жизнен опит по-рядко вярват в чудеса.

Каквито и съмнения да сме имали, тя ги унищожи като с ядрен взрив още на първото интервю. Беше пълна с идеи и енергия. Говореше спокойно и уверено, гледаше ни право в очите. Казахме ѝ, че е наета, още на десетата минута.

Резултатът? Само след седмица тя изчезна с част от парите на фирмата. Така и не я намерихме повече – оказа се, че дори името на автобиографията ѝ е било фалшиво...
Добре де, малките и начинаещи фирми понякога са небрежни при подбора на персонал. Сигурна съм, че

втори път няма да се хвана на нечии лъжи

толкова лесно. Иска ми се да бях като опитен шпионин. Но дали това би помогнало?
Пол Екман, професор по психология в Калифорнийския университет и автор на 13 книги за лъжатата, проверил уменията на над 6000 души да различават истината – включително на агенти на ФБР и ЦРУ. Резултатът? 95% от тях вярват, че могат да разберат кога някой се опитва да ги измами. Истината обаче е, че и те не са много по-добри от нас, простосмъртните.
„Ще покажат точно толкова добри резултати в преценката на отговорите, ако бяха хвърляли монета" – казва Екман.

И докато само преди няколко години набирането на персонал означаваше да чакаш с надежда да се появи подходящ кандидат, днес само една обява, че търсиш хора, ще залее пощата ти с желаещи да започнат работа.

Никой няма време да изчете и провери стотици автобиографии,

за да се предпази от мошеници. Резултатът е, че потенциалният работодател просто избира най-добре звучащите резюмета, и след това се концентрира само върху най-перспективните кандидати. Тези, които не са си направили труда да поукрасят истината, често са отхвърлени още на първия тур. Така бъдещият шеф може да се окаже в позиция да избира най-достоверния от множеството лъжци.

Дори и човекът, който ви е заблудил, да не се окаже престъпник, а просто да е попреувеличил уменията си, това също не е малък проблем. Ще трябва или да инвестирате време и нерви, за да го обучите, или да преминете отново през ужасния ад на проверка на CV-та и преценка на кандидати.

Все пак, след като дори опитни агенти в стил Джеймс Бонд трудно различават лъжата, как да се ориентираме ние?
За съжаление, повечето признаци, че някой се опитва да ни измами, могат да са просто симптоми на нервно напрежение.

Неопитните лъжци се издават по осем основни признака

Когато им зададеш пряк въпрос, на който не са готови да отговорят, тембърът на гласа им може да се промени. Същото важи и за скоростта на говорене.

Внимавайте, ако кандидатът изведнъж започне да вмята много „ъъъъ..." – та или да заеква.
Избягва погледа ви, или пък го втренчва във вас като змия хипонотизатор? Това също би трябвало да светне червената лампичка.
А сигурно дори и най-неопитните изманици знаят, че ако неволно прикрият устата си с ръка, докато говорят, това ще ги издаде.

По-трудно е да се избегнат други признаци на лъжата, като несъзнателни нервни движения с ръцете или краката. Признак, че има нещо гнило, е и ако кандидатът внезапно се отдъпне назад в стола, по-далеч от вас.
И последно – психолозите казват, че ако внезапно видите бялото на очите му над или под ирисите, а не просто отстрани, това също би трябвало да ви постави нащрек.

Баща ми, който като любител на забежките извън семейното гнездо, беше спец в лъжите, ме научи на ценен номер, с който мога да премина почти всеки тест.

Трикът е сам да си вярваш

Ако сте решили да излъжете потенциалния си работодател, повтаряйте си историята, която ще му кажете, толкова пъти, колкото е необходимо, за да се превърне в реалност дори за самите вас. Разкажете за изфабрикуваните си професионални успехи на познатите си. Те нямат причина да не ви повярват, а това ще затърди убедеността ви в цялата измислица.

Резултатът е, че дори и опитен психолог едва ли би успял да ви уличи в лъжа.
Нещо повече – невинните кандидати, които просто се потят от притеснение, ще изгледат по-недостоверни от вас.

От гледна точка на работодателя обаче това означава да е скептичен не само към тези, които хъкат и мъкат или заекват, а и към тези,

които говорят с непоколебима увереност

Какво в крайна сметка му остава тогава?
Ако сте от тази страна на „барикадата" и искате да се уверите, че някой наистина е следвал в университета, който е посочил, задайте му въпрос, който да го уличи – лесно можете да разпитате познати за подобна уловка. Например, на кой етаж се намира лавката. Потенциалният лъжец едва ли би се сетил да се подготви за удар точно в тази насока.

Ако се съмнявате в уменията му, техническите термини ви идват на помощ. Проверете с внимателно вмъкнати фрази дали владее жаргона на професията.
Да лъжеш за това доколко владееш чужд език е чисто и просто глупаво – подобна измама може да се хване с един-единствен въпрос, зададен на съответния език.

Тъжната истина обаче е, че повечето от нас искат да бъдат излъгани. Всички сме склонни да вярваме по-скоро на това, което искаме да се случи, и рядко се осланяме на скептицизма си. Един идеален потенциален кандидат може да мине проверката само защото сте толкова уморени от безкрайните интервюта.

Решението? Нека няколко души водят разговорите – така отговорността се разпределя, и целият процес няма да е чак толкова натоварващ. Освен това, така интервюиращите могат да сверят впечатленията си и да се предпазят от неволни грешки.
Фокусниците може и да не разкриват номерата си, но всички знаем, че

основният принцип на илюзиите е да отклониш вниманието на зрителя

Същият трик използват и опитните лъжци.
Внимавайте със CV-та, които са претъкани с информация. Сигурно е интересно да знаеш какво е хобито на потенциалния кандидат, и това може да ви разкрие и някои черти от характера му. Ако обаче в автобиографията си той е включил повече от един страничен детайл, имате повод да сте скептични. Много е вероятно просто да се опитва да прикрие нещо. Най-често – липса на опит в конкретната сфера.

Да помолиш кандидата да попълни на място формуляр, който в общи черти се припокрива с вече дадената от него информация, може и да изглежда като загуба на време. Ако той не е опитен измамник обаче, съществува вероятността да се обърка – ако данните не съвпадат, можете просто да го отпратите с учтива фраза и усмивка.
А дали си заслужава да се тревожите чак толкова, че ще попаднете на

потенциални лъжци?

Статистиката дава противоречив отговор. Според направено през 2006 г. проучване, едва пет на сто от кандидатите признават, че са мамили със CV-то.
В същото време обаче, 57% от работодателите казват, че са хващали лъжи в представените им документи. Не е ясно какви са точните числа сега, но е логично, че подгонени от кризата, дори честни по принцип хора биха се изкушили ако не да измамят, то поне да преувеличат постиженията и опита си.

А работодателите могат само да се надяват, че ще се справят с проверката по-добре от агент на ЦРУ.