Решението е трудно, но тук с вашия близък ще се отнасят човешки

50-те години са периодът от живота, когато децата вече са пораснали, кариерата върви добре, пращим от здраве и сили и най-накрая намираме време и пари за всичко пропуснато до момента. Точно това за съжаление е и моментът, когато сериозно може да се разболеят нашите родители.

Ето как най-близките ни хора, чието присъствие винаги сме приемали за неизменно, които сме тормозили и с най-дребните си неудачи и от които цял живот сме чакали всевъзможна подкрепа, неочаквано се превръщат в безпомощни полу-деца. След първоначалния шок, че ролите се обръщат, авторитетът „родител" вече има истинска нужда не само от обаждане по телефона, а от ежедневно физическо присъствие на 40-годишното си дете.

След вътрешната ярост на това „дете", което до скоро не си е позволявало да запали цигара от респект пред баща си, а днес го вижда безпомощен като счупена играчка, идва моментът на трудните решения. Който не е гледал болен човек, той не знае колко психическа и физическа енергия се влага – без почивен ден!

Трябва да променим изцяло начина си на живот и да забравим, че можем да планираме собственото си време. Всъщност, такова нещо, като „собствено", вече няма – нито за време, нито за пространство. Сменяме своя адрес или този на родителя с всички произтичащи от това неудобства. Разпределяме грижите за болния с останалата част от семейството и всички се опитват да работят, междувременно.

Разходите нарастват главоломно, а синовният дълг постепенно отстъпва пред изтощението. И ако точно в този момент собствените ни наследници решат да създават семейства, кризата достига своя пик.

Ако скъпият ни болен човек е с непроменен разсъдък, то той се чувства в тежест и виновен за това, което ни причинява. Тогава в главите ни се прокрадва и мисълта за нашето оцеляване и за това колко още можем да издържим в тази ситуация.

Какви са морално допустимите изходи

Услугата „личен асистент" (когото държавата да наема) е недостатъчна, тромава като процедура и е приоритетна за деца и по-млади хора-инвалиди. В случай че изберем варианта за наемане на човек „на частно", лесно можем да намерим такъв сред санитарите от което и да е болнично заведение. Минусът тук е, че обгрижването е почасово, което ни облекчава, но за малко.

От друга страна, колкото и да сме всеотдайни, все пак не сме в състояние да подаваме храна през сонда, да обдишваме с кислород, да обработваме рани от залежаване или да раздвижваме изписан от болницата след прекаран инсулт. Такъв е персоналът на другото възможно решение

хосписът

Болшинството от нас свързват това понятие с безвъзмездните грижи на доброволци за изоставени възрастни хора, като не се отчита огромната разлика между хоспис, дом за медико-социални грижи, дом за възрастни хора и социален патронаж.

Според българското законодателство хосписът е вид лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар, на лице в терминално състояние, с хронични инвалидни заболявания или медико-социални проблеми.

Хосписите са търговски дружества, но подлежат на лицензиране от страна на Районния център по здравеопазване. РЦЗ пряко контролира извършваната в тях медицинска дейност, но целта е хората да получават и грижите, каквито биха получили в собствения си дом.

Обслужването в хосписите няма болничен характер, въпреки че има дежурни лекари, сестри и санитари, които обгрижват домуващите, дават лекарства, сменят памперсите. Грижата е преди всичко в чисто човешки план – човекът да бъде нахранен, да си е изпил лекарствата, да е в чисто легло, да има около него хора, да не се чувства самотен и изоставен от семейството си. Това е, което и ние искаме, нали?

Тогава, съвсем естествено идва въпросът

Как да изберем подходящия хоспис?

Преди да сме предприели каквито и да е запитвания по телефона и проверки на място, трябва да открием, кои са лицензираните хосписи и дали примамливите рекламни сайтове всъщност не са на обикновени старчески домове.

Към момента РЦЗ София е регистрирал в графата си „извънболнична помощ" 17 хосписа на територията на столицата. Всичките предлагат лекарско и сестринско наблюдение и грижи, медицинска и социална рехабилитация, болногледачество, хранене, пране и почистване. При необходимост и по споразумение с близките, за пациента се осигурява логопед, рехабилитатор, психолог или свещеник.

Цените варират от 35 до 85 лева на ден, като при продължителен престой или предплащане се ползват и отстъпки. В тази цена не се включват консумативите, лекарствата и някои допълнителни услуги, като например съдействие при освидетелстване пред ТЕЛК или изготвяне на различни документи за Здравната каса.

Основният критерий за ценообразуването е обемът грижи, нужни за един пациент. Според тежестта на заболяването и общото състояние, пациентите се разделят на три групи:

• инсултно болни, следоперативни грижи, онкологично болни, посттравматични състояния;
• хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни болести;
• пациенти в много тежко състояние (терминални);

Следващият важен момент за размера на плащането е местоположението, външният и вътрешен изглед на хосписа. За най-престижен е смятан хоспис „Токуда“, поради факта, че се намира на територията на болницата и има 24-часово взаимодействие със специалистите и апаратурата на всички болнични отделения. Подобно е и положението на хоспис „Парадайз“, делящ една сграда с Диагностично консултативен център в квартал „Хаджи Димитър“.

За предпочитане е заведението да се намира и в отделна, специално построена или наета сграда, на тихо място, осигуряващо спокойствие и комфорт на пациентите си с градинки, беседки и рампи за инвалидни колички.

Обикновено броят на леглата не надвишава 20, като те са разположени по 1, 2 или 3 в стая с отделен санитарен възел. Тук има и обща дневна стая, където хората общуват или се занимават с различни неща, а близките могат да идват на посещение всеки ден.

Разбира се, това е добре организиран бизнес и всички съмнения относно алтруизма на собствениците ще останат в съзнанието ни и след посещенията на място, и след щателното проучване на темата по форумите. Но ако това е един приемлив временен дом за нашите родители, по-добре да го възприемаме като необходима и специализирана помощ, а не като изоставяне.

Лицензирани хосписи в София

„Токуда хоспис“
бул. „Никола Вапцаров“ № 51 Б
управител Мариана Иванова

Хоспис „Маринела 2008“
ул. „Стойко Бачийски“ № 61 А
управител Весела Терзийска

Хоспис „Дар“
жк Надежда-2, ул. „Екзарх Стефан“ № 45
управител Ася Шопова-Дилова

Хоспис „Делта Кер“
ул. „Веслец“ № 31
управител Илиана Алипиева

Хоспис „Младост“
ул. „Свето Преображение“ № 20
управител д-р Цвета Авджиева

Хоспис „Светлина“
кв.Княжево, ул. „Ела“ № 5
управител Десислава Стефанов

Хоспис „Свети Георги Победоносец“,
ул. „Варна“ № 75
управител д-р Стефка Недева

Хоспис „Свети Никола“
кв. Мусагеница, бл. 105, вх. В
управител Боряна Ангелова

Хоспис „Свети Мина“
ул. „Георги Софийски“ № 1
управител д-р Румен Събов

Хоспис „София“
ул. „Владайска“ № 57 Б
управител Иля Нисимов

Хоспис „Света Ана“
кв. Бояна, ул. „731“ № 3
управител Иван Хинов и Бисер Миланов

Хоспис „Медибул“
ул. „Николай Коперник“ № 10
управител Омуртаг Мутафов

Хоспис „Филаретова“
кв. Модерно предградие, ул. „367“ № 28
управител Даниела Тошева

Хоспис „Парадайз“
кв. Хаджи Димитър, ул. „Клисура“ ДКЦ
управител Галина Анданова

Хоспис „Света Екатерина Александрийска“
бул. „Овча Купел“ №26 Б
управител д-р Нешо Велков

Хоспис „Торакс“
бул. „Фр. Нансен“ № 21
управител д-р Димитър Антонов

Ето няколко лицензирани хосписа и в страната

Пловдив
Хоспис „Милосърдие“
бул. „Пещерско шосе“ № 66
база 2 на УМБАЛ „Св. Георги“

Хоспис „Възраждане“
ул. „Колхида“, Транспортна болница

Варна
Хоспис „Асклепий“
с. Водица, общ. Аксаково

Хоспис „Царица Елеонора“
бул. „Република“
Медицински комплекс „Младост“, тяло Г, ет. 2

Плевен
Хоспис „Надежда“
гр.Тръстеник, общ. Долна Митрополия
ул. „Кирил и Методий“ № 27

Русе
Хоспис „Медика“
ул. „Независимост“ № 2
МБАЛ – сутерен

Велико Търново
Хоспис „Вишовград“
с. Вишовград

Стара Загора
„Хоспис - ЗН“
ул. „Освобождение“ № 1, вх. Б , ап. 49

Благоевград
Хоспис „Света Марина“
гр. Рила