| Хоспис за болните родители |
| как да - обща категория |
| Даниела Карастойкова |
|
|
|
Решението е трудно, но тук с вашия близък ще се отнасят човешки
50-те години са периодът от живота, когато децата вече са пораснали, кариерата върви добре, пращим от здраве и сили и най-накрая намираме време и пари за всичко пропуснато до момента. Точно това за съжаление е и моментът, когато сериозно може да се разболеят нашите родители. Ето как най-близките ни хора, чието присъствие винаги сме приемали за неизменно, които сме тормозили и с най-дребните си неудачи и от които цял живот сме чакали всевъзможна подкрепа, неочаквано се превръщат в безпомощни полу-деца. След първоначалния шок, че ролите се обръщат, авторитетът „родител" вече има истинска нужда не само от обаждане по телефона, а от ежедневно физическо присъствие на 40-годишното си дете. След вътрешната ярост на това „дете", което до скоро не си е позволявало да запали цигара от респект пред баща си, а днес го вижда безпомощен като счупена играчка, идва моментът на трудните решения. Който не е гледал болен човек, той не знае колко психическа и физическа енергия се влага – без почивен ден! Трябва да променим изцяло начина си на живот и да забравим, че можем да планираме собственото си време. Всъщност, такова нещо, като „собствено", вече няма – нито за време, нито за пространство. Сменяме своя адрес или този на родителя с всички произтичащи от това неудобства. Разпределяме грижите за болния с останалата част от семейството и всички се опитват да работят, междувременно. Разходите нарастват главоломно, а синовният дълг постепенно отстъпва пред изтощението. И ако точно в този момент собствените ни наследници решат да създават семейства, кризата достига своя пик. Ако скъпият ни болен човек е с непроменен разсъдък, то той се чувства в тежест и виновен за това, което ни причинява. Тогава в главите ни се прокрадва и мисълта за нашето оцеляване и за това колко още можем да издържим в тази ситуация. Какви са морално допустимите изходи
От друга страна, колкото и да сме всеотдайни, все пак не сме в състояние да подаваме храна през сонда, да обдишваме с кислород, да обработваме рани от залежаване или да раздвижваме изписан от болницата след прекаран инсулт. Такъв е персоналът на другото възможно решение хосписътБолшинството от нас свързват това понятие с безвъзмездните грижи на доброволци за изоставени възрастни хора, като не се отчита огромната разлика между хоспис, дом за медико-социални грижи, дом за възрастни хора и социален патронаж. Според българското законодателство хосписът е вид лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар, на лице в терминално състояние, с хронични инвалидни заболявания или медико-социални проблеми. Хосписите са търговски дружества, но подлежат на лицензиране от страна на Районния център по здравеопазване. РЦЗ пряко контролира извършваната в тях медицинска дейност, но целта е хората да получават и грижите, каквито биха получили в собствения си дом. Обслужването в хосписите няма болничен характер, въпреки че има дежурни лекари, сестри и санитари, които обгрижват домуващите, дават лекарства, сменят памперсите. Грижата е преди всичко в чисто човешки план – човекът да бъде нахранен, да си е изпил лекарствата, да е в чисто легло, да има около него хора, да не се чувства самотен и изоставен от семейството си. Това е, което и ние искаме, нали? Тогава, съвсем естествено идва въпросът Как да изберем подходящия хоспис?
Към момента РЦЗ София е регистрирал в графата си „извънболнична помощ" 17 хосписа на територията на столицата. Всичките предлагат лекарско и сестринско наблюдение и грижи, медицинска и социална рехабилитация, болногледачество, хранене, пране и почистване. При необходимост и по споразумение с близките, за пациента се осигурява логопед, рехабилитатор, психолог или свещеник. Цените варират от 35 до 85 лева на ден, като при продължителен престой или предплащане се ползват и отстъпки. В тази цена не се включват консумативите, лекарствата и някои допълнителни услуги, като например съдействие при освидетелстване пред ТЕЛК или изготвяне на различни документи за Здравната каса. Основният критерий за ценообразуването е обемът грижи, нужни за един пациент. Според тежестта на заболяването и общото състояние, пациентите се разделят на три групи:
За предпочитане е заведението да се намира и в отделна, специално построена или наета сграда, на тихо място, осигуряващо спокойствие и комфорт на пациентите си с градинки, беседки и рампи за инвалидни колички. Обикновено броят на леглата не надвишава 20, като те са разположени по 1, 2 или 3 в стая с отделен санитарен възел. Тук има и обща дневна стая, където хората общуват или се занимават с различни неща, а близките могат да идват на посещение всеки ден. Разбира се, това е добре организиран бизнес и всички съмнения относно алтруизма на собствениците ще останат в съзнанието ни и след посещенията на място, и след щателното проучване на темата по форумите. Но ако това е един приемлив временен дом за нашите родители, по-добре да го възприемаме като необходима и специализирана помощ, а не като изоставяне. Лицензирани хосписи в София Хоспис „Червен кръст“бул. „Джеймс Баучер“ №76 управител Маргарита Зайова „Токуда хоспис“ Хоспис „Маринела 2008“ Хоспис „Дар“ Хоспис „Делта Кер“ Хоспис „Младост“ Хоспис „Светлина“ Хоспис „Свети Георги Победоносец“, Хоспис „Свети Никола“ Хоспис „Свети Мина“ Хоспис „София“ Хоспис „Света Ана“ Хоспис „Медибул“ Хоспис „Филаретова“ Хоспис „Парадайз“ Хоспис „Света Екатерина Александрийска“ Хоспис „Торакс“ Ето няколко лицензирани хосписа и в страната Пловдив Хоспис „Възраждане“ Варна Хоспис „Царица Елеонора“ Плевен Русе Велико Търново Стара Загора Благоевград По-нови статии:
По-стари статии:
|
| Последна промяна от понеделник, 24 януари 2011 г. 19:00ч |







Коментари
Разходите за консумативи са значителни, а дори не си сигурен, че те се ползват за твоя човек. Не си сигурен и какво е отношението към него. Времето за посещения е ограничено до 1-2 часа на ден. Казват на пациентите, че са на санаториум. Никой не знае какво всъщност става там. И наистина, никой не го е еня за възстановяванет о на загубените способности.
Със сигурност бизнесът с хосписите ще се разраства и на пазара ще се появяват все повече и повече места, които предлагат качествени и морално приемливи услуги.
Според мен, този етап все още не е дошъл в България, като за това "вина" имат всички участници по веригата:
-здравната система и отношението към възрастните хора - геноцид;
-хосписите, които основно са насочени към полагане на грижи по хигиената и приемането на медикаменти, но не и към възстановяванет о на загубените способности, при възможност, и водене на независим живот; и
- основното, според мен, изискванията на клиентите. Някой плаща за услугата и би следвало този някой - потребителят - да я определя. Да, ама не ... Все още у нас властва манталитетът на "каквото каже служителят", останка от историята ни, предполагам.
RSS на коментарите по тази тема