Интровертите виреят в уединение

Съществуват точно толкова интроверти, колкото и екстроверти, но никога не бихте ги различили от пръв поглед. Интровертите предпочитат да се забавляват с това, което се случва в главите им, вместо да търсят щастие. Голямото предизвикателство за тях е да не се чувстват като аутсайдери в собственото си обкръжение.

Като типичен интроверт, аз съм сред многото хора, чиято личност отдава предпочитание на вътрешния свят на собствените си мисли и психика пред външния свят на общуването с другите. Изтощени от твърде силния външен натиск, ние процъфтяваме благодарение на размишленията и уединението. Това, което ни отличава от психична гледна точка от екстровертите е, че те предпочитат общуването и социалния живот, тъй като тези дейности повдигат настроението им. Те се отегчават от твърде дългото уединение.

През последните две десетилетия учените са свели до пет групите на познание, емоции, мотивация и поведение, които наричаме „личностни" фактори. Екстроверсията и интроверсията, както се подразбира, са основните сред тях, заедно с емоционална стабилност, съзнателност, доброжелателност и интелект са „Големите пет" на психологията. Въпреки че интровертите и екстровертите изглеждат все едно са от различни планети, интроверсията и екстроверсията са разпределени равномерно. Малко са изключително екстровертните хора, както и изключително интровертните хора, повечето от нас притежават и екстровертни, и интровертни черти.

Въпреки че няма точна разделителна граница, около нас има много интроверти. Само дето възприятията ни карат да надценяваме броя на екстровертите (те са по-шумни и винаги целят да са в центъра на вниманието). Интроверсията често се бърка със стеснителност, но тя не предполага социална затвореност и дискомфорт. Интровертите не се отвращават от социалните контакти, те по-скоро бързо се пресищат от тях, което обяснява защо интровертът е готов да напусне партито час след началото му, докато екстровертът набира енергия с настъпването на нощта.

Учените вече знаят, че докато интровертите нямат специални предимства в интелигентността, те изглежда обработват повече информация, отколкото другите в която и да е ситуация. Накратко, те се справят най-добре в тиха обстановка като си взаимодействат сами със себе си. Освен това техният ум е по-малко зависим от външни стимули и награди, за да се чувстват добре.

Лори Хелгоу е психолог от 20 години. През 2008 г. издава книгата Силата на интроверта: Защо вътрешният ви живот е вашата скрита мощ – нейната пета книга и първата, която разкрива, че интровертите съвсем не са малцинство.
В своите желанията тя вижда заслужаващ доверие съветник – точно те я превръщат от традиционен психотерапевт в писател и в човек, който помага на писателите да станат публикувани автори. Освен това Лори изнася лекции и помага на хората да опознаят себе си. Тя е клиничен нередовен професор в West Virginia University School of Medicine.

В резултат на това интровертите не са принудени да търсят много положителни емоционални стимули. Те по-скоро биха търсили смисъла, отколкото удоволствието. Това ги прави сравнително незасегнати от манията по „търсенето на щастие", което е обзело съвременната ни култура. В действителност прекаленото фиксиране върху щастието застраша душевното здраве.

Съвременния живот става изключително конкурентен и агресивен, натискът да произвеждаш по поръчка, да бъдеш част от екип и да вземаш бързи решения, отделя интровертите от техния вътрешен източник на енергия, стресира ги и ги изтощава. Днес интровертите се сблъскваме с едно болезнено предизвикателство – да не се чувстваме като аутсайдери в собственото си култура.

Интроверсията в действие

На пръв поглед интроверсията много прилича на срамежливост. И двете ограничават социалните контакти, но поради различни причини.

Срамежливецът отчаяно иска да се социализира, но за него общуването е трудно, казва Бернардно Дж. Кардуци, професор по психология и директор на института за изследване на срамежливостта в университета в югоизточна Индиана. Интровертите се стремят да имат време за себе си, защото те наистина го искат. Интровертен и срамежлив човек могат заедно да подпират стената на едно парти, но разликата е, че интровертът иска да бъде там, докато срамежливецът чувства, че няма друг избор.

Не е задължително интровертите да се крият. Бет Уийтли е доста често пред очите на широката публика като директор на връзки с обществеността в Комитет за опазване на природата. И все пак тя спада към категорията на интровертите според личностните тестове. Любовта ѝ към природата я е довела до тази професия. Тя спортува всеки ден не само заради физическите упражнения, а защото бягането ѝ позволява да отдели време да помисли върху събитията от деня. Не обича да говори с няколко човека едновременно, а един по един. Обикновено пропуска светските събития след работа.

„Моята основна стратегия е да остана в сянка. Стоя до стената и поставям невидима бариера около себе си, за да не бъда атакувана и да мога да помисля върху следващия си ход", споделя тя.

Най-често интровертите се познават по начина им на общуване. Те са тези, които слушат. Екстровертите по-вероятно биха затрупали хората с въпроси. Интовертите обичат да помислят преди да отговорят – много от тях предпочитат да са подготвени за това, което ще кажат – и търсят факти преди да изразят мнение. За екстровертите не е проблем да мислят, докато говорят. Интровертите предпочитат бавните темпове при общуването, които дават възможност за размисъл. Спонтанните решения не са за тях. Те предпочитат общуване по електронната поща.

Интровертите са събирачи на мисли и уединението им дава възможност да подредят събраното и по този начин да придадат смисъл на настоящето и бъдещето. Интровертите могат да понесат и дори да се наслаждават на задания, които изискват много самостоятелна работа. Екстровертите трябва да се „самодисциплинират" в периодите на самостоятелната работа и тогава често търсят социални контакти.

Докато екстровертите отделят повече време за светски ангажименти, отколкото интровертите, двете групи не се различават съществено по това колко време прекарват със семейството, с партньора в живота или с колегите си. Освен това и екстровертите, и интровертите подобряват настроението си, когато са в компанията на другите. За интровертите обаче това да се държат като екстроверти има определена цена. Учените са установили, че интровертите, които се държат като екстроверти, показват забавени реакции на когнитивни тестове, в сравнение с тези, на които е разрешено да се държат като интроверти. Когнитивната им умора е доказателство, че да действаш срещу природата си е доста изморително.

Твърде бързо, твърде силно, твърде много

Както хората, така и културите са различни. Америка, например, е шумна култура, а Финландия цени тишината. Индивидуализмът, доминиращ в САЩ и Германия, спомага за бързата промяна в стила на комуникирането, което се свързва с екстроверсията. Други общества, като тези в Източна Азия, държат на личния живот и сдържаността – качества, които са по-характерни за интровертите.

Според теста, наречен Индикатор на Майерс–Бригс, използван сред две произволно избрани национални извадки, интровертите са 50% от американското население. Определението на този индикатор за интровертност – предпочитанието към уединение, размишление, вътрешно изследване на идеите пред активното действие и преследване на награди в социалния живот – е тясно свързано с „Големите пет". Но резултатът е все още шокиращ – ако всеки втори американец е интроверт, защо самата култура не отразява това?

Не е само това, че сме надценили броя на екстровертите сред нас, защото те се открояват по-ярко. Тези наклонности са подсилени от медиите, които акцентират върху визуалното, шумното и скоростното – непосредствените представи за нещата вземат превес пред размишлението върху тях.

„Мълчанието е проблем в културите, които наблягат на общуването", смятат Анио Салинен-Купаринен , Джеймс Маккроски и Вирджиния Ричмънд, които са изучавали стила на общуване в САЩ и във Финландия. Представата за компетентността на един човек често се основава на поведението му при общуване. Интроверт, който обикновено мълчи в групата, може в действителност да е много зает – той възприема какво се казва от другите, мисли и след това чака своя ред да говори. Такъв човек в САЩ беха го възприели като лош събеседник.

Когато психолозите Катрин Колдуел-Харис и Айше Айчичеги сравняват примери от Турция и САЩ, установяват, че наличието на „противоречие с обществените ценности" е рисков фактор за психичното здраве на човека. Резултатите потвърждават така наречената от изследователите „хипотеза за сблъсъка между личността и културата": „Приспособяването на човек от психологична гледна точка зависи от степента на съответствие между личността и социалните ценности." Колкото повече интровертите смятат, че трябва да обясняват, да се извиняват или се чувстват виновни за нещо, толкова те се чувстват отчуждени не само от обществото, но и от самите себе си.