Знам какво ще кажете: няма такава ракия! А аз ще ви докажа, че има.
Преди доста години моят приятел Кирил Пенев, началник на Авто-мото клуба в Дупница ми каза:
– Санде, трябва да си направим ракия. Разбрах, че твоята снаха е нещо шеф в "Рилска малина" и може да ни помогне да си купим евтини бракувани или обезценени плодове, за предпочитане сливи, но може и други.

Обещах да проуча въпроса и още на следващият ден "докладвах": може, има сливи, праскови, ябълки, а също така биха могли да ни продадат бракуван конфитюр, наречен още "бомбаж".
Предложих да си купим сливи, а от конфитюра да се откажем.

– Искам да си направим хубава ракия, а конфитюра, както знаеш, е 50 на сто захар, а захарта е опасна, ракията става опасна ... – измрънках аз предпазливо.
– Ракията не е опасна, опасни сме ние, а най-голямата опасност е да нямаме ракия –контрира Киро.
– Все пак по-добре е да си направим хубава ракия – настоявах внимателно.

– Какво, какво? – удиви се искрено Киро – Какво значи хубава ракия, която ще свърши след двадесет дена, най-много месец? И пак без ракия! Какво хубаво има в това?
И започна да ме убеждава още по-разпалено:
– Санде, на нас не ни трябва хубава ракия, а мно о о г о ракия! Примерно 150 кила ракия, да има бе, а не постоянно да ... У дома в квартал "Спартак" масата под лозницата не се вдига, постоянно има "спявка" ... с братята, с приятелите ... От чешмата да течеше, няма да стигне. Застудее ли, пренасяме се в механата в мазето.

Съгласих се с "железните" аргументи на моя приятел и планът влезе в действие още на следващия ден: купихме, благодарение на "връзката" около 500 кила шкартирани сливи / това означава сливи, които поради изтекъл срок на годност не стават вече технологически за компот или конфитюр и в консервната фабрика ги използват за производство на ракия или в отделни случаи ги продават на персонала/. Купихме, въпреки мойте "съображения", и стотина килца бракуван конфитюр.

И така след като мина определения за това период на ферментация, ракията бе сварена / в Дупница казват изпечена/.
Сподобихме се с Киро с мно о о о г о ракия! Горе-долу в заплануваното количество, но той вместо да се радва, нещо не бе на кеф, гледаше мрачно и люто. Попитах го:
– Какво става бе, Кире, не си ли доволен, не ти ли се напълни сърцето? Я гледай каква ракийка изпраскахме? И колко!
А той:
– Маани, маани, голема беля стана, голем сакътлък, голем провал, голям резил!
– Не думай бе – ококорих се аз – какъв сакътлък, какъв провал?

И ми разказа опечалено. Споделил пред един от курсистите в автошколата за намерението си да си направи ракия. Момчето било от петричкия край и казало на баща си – бригадир в ТКЗС-то за кахърите на своя инструктор по кормуване и шеф на авто-мото клуба. Бащата казал: " Доведи го, ще му съберем от нападалите праскови колкото си иска, ще плати пощо-защо /демек, колкото да не е без хич, жълти стотинки, както се казва/."

И така Киро се озовал във въпросното селце и се върнал с над 300 кила праскови-капушки, така им казват на нападалите по земята плодове. Понеже нямал повече свободни съдове и в бързината /келепир е това, не се изпуска!/ грабнал пет празни метални бидони от близката до дома му Асфалтова база. Фатална грешка! Както се разбрало после.

Когато сипали ферментиралите плодове в казана, бидоните се лъснали "като циганин на месечина". В този момент Киро почувствал, че нещо не е наред и много скоро се сбъднали и най-мрачните му предчувствия: от вълшебния чучур на казана потекла асфалтова ракия! Киселината на прасковите и ферментацията смъкнали "до голо" останалия по стените на бидоните асфалт. И от тук – в ракията. "Четиридесет литра, ни по-малко, ни повече", ридае Киро.

Питал този-онзи, всички казвали "да изпие една студена вода", нищо не може да се направи.
След време го попитах какво стана с асфалтовата ракия, а той махна с ръка и с престорено нехаен тон ми отговори:
– А а , изпи се. Изпиха я циганите, кога на половин цена, кога като награда за свършена работа в градината у дома. Капка не остана.
В следващият миг устните му се разляха в широка усмивка:
– Имам един приятел от циганите, около нас знаеш е пълно с мургави братя, Мерджан се казва, около 40-годишен, голям артист!

* лизга – диал. – хлъзга се

* * *