Срещнаха се на плажа – място, на което всичко е любов. На плажа любовта присъства повече от където и да е другаде - във всяка песъчинка, във всяка капка морска вода, но най-вече във въздуха. Там витае нещо необяснимо, нещо гъделичкащо и приятно дразнещо душата. Накъдето и да погледнеш ще откриеш летния флирт – все някой маже на някого гърба, някой шепне в нечие ухо, друг палаво се киска , трети пръска някого с вода или се опитва наужким да го удави...че веднага да го спаси...Закачки...

Тя клечеше и внимателно украсяваше своите пясъчни кули с миди и охлювчета, от време на време наместваше очилцата на малкото си носле и правеше няколко крачки встрани, за да може по-добре да прецени къде да постави някое охлювче.Работеше усърдно вече час и нищо не беше в състояние да я откъсне от заниманието й. Тъкмо заби едно малко флагче на върха на най-високата кула и погледна с възхищение цялото си творение, изведнъж усети като заплаха нечие присъствие. Вдигна глава, срещна погледа му и веднага настръхна в отбранителна поза.
- Махай се!- тонът й беше заплашителен.
- Я! Морето да не е твое... – превъзходството му в години и ръст беше очевидно.
- Мое е! Махай се, да не те прасна!
- Ще ме праснеш, ама...аз ако те прасна...какъвто съм голям...
Тя доближи към него и силно го бутна.
- Ей!
- Какво ей? Сега ще извикам баба ми.
- Мнооого ме е страх от баба ти...! Как се казваш?
- Никол
- Как? – тук той избухна в заразителен смях – Какъв Никол, не си ли момиче?
- Момиче съм!- тя го гледаше с дива омраза в очите – Не виждаш ли?
- Не...- той изглеждаше съвсем искрен- В нашата група има Никола, ама е момче.
- М ! – тя завъртя глава и реши че е под достойнството й да отговаря.
- Аз съм Алекс.
- Как? – този път тя на свой ред се разсмя – Алекс? Моята приятелка се казва така. Ти момиче ли си?
- Не съм момиче! Мъж съм!Не виждаш ли? И татко ми е мъж! И дядо ми даже...
- М! – тя пак завъртя глава.- Пък аз, като порасна ще стана принцеса... – каза това, докато поправяше една от стените на замъка, току-що отнесена от една малка вълна.- и ще се оженя за принца.
- Какво? Царска дъщеря ли? –той я гледаше недоумяващо – Баща ти царя ли е?Симеон?
- Не... Казва се Митко...,а ти нищо не разбираш от женски работи...и от царски...разбра ли?
- А аз ще стана Спайдермен.Той е най-силният. Обаче трябва всяка сутрин да ям мюсли.
- Какво?...Какво да ядеш?...Люспи ли? От какво люспи?- тя ококорено мигаше през очилцата.- Нямате ли хляб?
Той нещо се обърка. Не знаеше какво е това, дето сутрин му даваха и защо не му даваха хляб..
- Имаме, обаче ... е специален...и се яде само в сряда – и сам не знаеше защо каза това и откъде измисли тая сряда и тоя специален хляб.
Тя обаче изглеждаше впечатлена.
- В сряда?...Само в сряда?... Сигурно сте бедни...И спите в кашон...О! Щом ядете люспи...Знаеш ли какво? Ще дойдеш да живееш у нас. Може да се оженим. Имам си стая с катерички по стените... Сега ще кажа на баба...
- .Ааааа, не! Няма да се женим! – очевидно романтиката му дойде в повече.- И аз имам стая!Освен това имам хамстер, кой ще се грижи за него? А и дядо ми е казал да не се женя до 30 години.Знаеш ли колко е това?
- Не...- тя мигаше бързо през очилцата.
- Много...
- Ми...добре... – тя очевидн изгуби интерес към разговора, обърна му гръб ,отново клекна до своите пясъчни кули и започна за прави нови.
- Е, аз си тръгвам...И без това трябва да пазя дядо ми...Баба каза да не се отделям от него, защото му бил слаб акъла...Можел да тръгне с някоя кифла и да ме забрави някъде.Не знам къде има кифли...И въобще не знам къде е дядо ми...Преди малко беше ей там, под чадъра...Сега го няма...Аз какво ще правя... И как ще се прибера у дома...- сълзите започваха да се стичат една след друга по бузите му. –А! Ето го там – пие бира с някаква ...Дядо! Дядооо! Дядоооооооо!
- Ей, това е баба ми.... Бабо! Баоооо! Бабоооооооо!