Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – огнеборците влизат както през вратите, така и през прозорците без да звънят. Така че..., взе решение той, и на пожарната няма да отвори... Те ще се справят сами.

" Два дни са и малко и много" – заключи мъдро той и погледна блондинката с онзи тежък, мъжки поглед, с който караше жените да получават сърцебиене и който си беше негова запазена марка.
- Сега ще оправим нещата - и както си беше полугол, по тениска и боксерки, Анди почти изтича до балкона, взе няколко парцала и един чисто нов френски ключ, тенденциозен подарък от тъщата – тя не пропускаше удобен случай да му покаже колко бос е в майсторските неща. В началото се опитваше да й обясни, че един програмист не може да бъде и водопроводчик, така както един водопроводчик не може да бъде програмист. Напразно. Тя имаше свои правила и не приемаше други, независимо от логиката. Е, сега щеше най-после да ползва подаръка, само ако знаеше как...Повъртя безпомощно уреда в ръцете си, помисли си да го остави, но като прочете възхищението в очите на съседката, го стисна здраво и решително тръгна напред...Входната врата на апартамента му хлопна зад гърба му, за миг се сети, че забрави да си вземе ключа, но ... това сега му беше последна грижа.
Повредата в таблото отстрани за секунди – достатъчно беше да натисне палчето на автоматичния бушон и възхищението в очите на съседката вече стана непоносимо.