Изповедта на един картоиграч
От тестето
на тоя живот
ми се падаха всякакви карти.
Но не станах добър на белот
и не цаках,
когато потрябва.
А дори да ми беше и цел,
кьорав карти нали не играе...
Всеки гледа
да вземе ръце
и с успех да излезе накрая.
Щом си седнал на масата там,
не търси
друга същност в Играта.
И в живота е същото, знам.
Но това
не променя нещата.
И какво като губя сега?
Бих загубил и утре,
момчета,
за да хвана
онази ръка,
без която животът е сметка.
Нека после се носят мълви
как и с колко
съм паднал нещастно.
Та нали всеки знае прекрасно
на кого
в любовта му върви!
Без формула
Бъди ми щастливата
черна котка,
минавай ми гъвкаво
път и брод!
Аз не искам смисъла на живота.
Искам
самия живот.
Стани ми тринайсто
число
и лого
в моя делничен кръгострах,
където искам,
ала не мога,
а ако мога,
нямам ищах.
Не ща да кътам
до гроб материя.
Имам нужда от още дух,
за да търся
и да намеря.
Не по формула,
а по слух.
Видно е колко
пречат оковите
на зарибяващия покой.
Как от живота ще вземем повече,
отколкото стиснато
дава той?
Друг да изрича хули
и светотатства
към Бога, хората и света.
Аз си знам –
ще натрупам богатство,
ако нищичко не спестя.
Целебните свойства на времето
Търкаля реката на времето дните
и по традиция
ги оглажда.
Вземам камъчетата от брега
и се питам:
къде са следите
от цялата жажда;
мога ли да подредя целия пъзел;
дали отговорът ще бъде верен;
има ли време,
след като бързам
пак да обърквам
конци и нерви?
Не станах циник,
за светец ми е късно,
планове не кроя,
но храня надежди.
Затова обратно камъчетата пускам —
нека времето
си ги подрежда.
Има любов, която се мисли голяма;
но аз си знам, че всички са скъпи.
Още съм на брега и е много рано
право да съдя,
накриво стъпил.
Свалям шапка
на незабравата,
която ме буди денем и нощем.
Знам, лекува времето.
Но само здравите.
А болните
поболява още.
Близка разлика
От години не правя гимнастика
и живея
незаконосъобразно.
Гледам винаги ясно, надясно,
не предреждам и не се пазя.
Виждах използвачите
как допълзяват –
лъсваха като въшки на връх,
от който навреме бях слязъл,
за да не стана такъв.
Понякога разликата е много близка –
като между дървета и дърва.
И денят, и нощта
имат слънчев произход.
Никога не забравям това.
Когато врявата е самозванска,
а липсва определена вина,
има думата голямата тишина.
И то от последна инстанция.
Отговарям и без да ме питат
защо съм останал без дъх:
който обича височините,
той вечно си носи и връх.
Кой е Славимир Генчев
Славимир Генчев е роден през 1953 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски" през 1977 г. Автор е на стихосбирките Перо от огъня (1989), Черна кутия (2000), Единицата мярка (2002), Цветоглед (2005), Опит за подсказване (ЕИ LiterNet, 2009).
Славимир Генчев е носител на национални литературни награди: Димчо Дебелянов (1975), Яворов и ние (1985, 2008), Магията Любов (2001), Мечти по лято (2002), Николай Искъров (2007), Слав Хр. Караславов (2007).
Награждаван е на всички фестивали на поетите с китара в Харманли, Несебър, Ловеч, София и др. Носител е на наградата Златен век на Министерството на културата за принос в развитието на авторската песен. В момента Славимир Генчев е редактор във в. Застраховател прес.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Добави коментар
Подобни статии:
По-нови статии:
По-стари статии:
|
Коментари
ceratЦитирам malina:
dopysnata e greshka,opitvam se da ia korigiram
Да доживеем и 100+!
RSS на коментарите по тази тема