Песен за магията

Магьосник съм аз – на дявола адютант.
На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант.
И всички ще ги нанижа на огърлица.
С нея красотата ти ще накича.
И нека всеки диамант „богиня" те нарича
и ти напомня колко магьосникът те обича.

А когато съм пиян като свиня,
прости и си спомни за други времена.

И когато уморено тялото се предаде на старостта,
ти не забравяй на магьосника вечната душа.

Че скоро там, във Вселената безкрайна,
пак ще сме аз, ти и магията ни тайна.

Песен за „ами сега"

Евангелистът ми избая,
че ще вляза в рая.

Изръмжа гласа на Луцифера,
че съм му в тефтера.

Атеистът ми рече,
че няма да ме има вече.

Будистът разклати глава.
– Ще се преродиш, ама муха.

А пък аз горкия...
Ами... ще пия една ракия.

Песен за моята религия

Вярно – факт почти невъзможен,
но аз съм много религиозен.
Религията ми проста е една,
набързо ще я обясня.

Десетте команди опростих
и в една единствена ги обединих.

Командата ми свята и главна,
е никога да не се подчинявам на команда.
Че който тръгне команди да дава,
явно за нищо не става.
И болест черна има в главата
и яко му тропа дъската.

А религията си толкова уважавам,
че и собствените си команди не ебавам.

Песен за думите

Думи, много думи промълвих,
с думи чаровни сърцето ти плених.

Думи бързи и думи кратки
за откраднати мигове сладки.

Думи мили, изречения, слова
тихо си споделяме до сутринта.

И думи, само думи притежавам
да ти кажа, че те обожавам.

С интимни, нежни думи те събличам
и пак с думи ти шептя, че те обичам.

* * *