Словенската пещера Постойна яма крие приказни зали и странни създания

Пътешествието с автомобил е невероятна страст, съчетаваща нови, непознати и интересни места с красотата на природата и странностите на местното население. Всеки запален пътешественик из Европа подбира много внимателно своя маршрут. Бихме посъветвали решилите да следват "южната дъга" през Северна Италия и Южна Франция до Барселона непременно да изберат Словения за първа спирка.

Бившата югорепублика, а сега просперираща членка на ЕС, е разположена точно на този маршрут и има няколко основни предимства като първа спирка.

Нощувките и хипермаркетите за храна са от два до три пъти по-евтини, отколкото в съседна Италия. Трима души могат да спят за максимум 50 евро, а килограм пармезан излиза около 5 евро. Горивото е с около 15 процента по-евтино и ако си направите сметката така, че да заредите колата преди границата с Италия (там има две бензиностанции), ще спестите и от пътни разходи..

Основната причина за избора на Словения обаче е невероятното творение на природата – пещерата Постойна яма. Тя представлява 26 километров причудлив лабиринт, създаден, разширен и укрепен единствено от действието на водата, без намесата на човека. Според учените пещерата е образувана преди около

190-160 хиляди години

Днес пещерната система е укрепена, осветена и облагородена от човека. Постойна яма включва най-дългия туристически пещерен маршрут в света – 5,3 километра, хилядолетно дело на река Пивка. За първи път пещерата е описана през 17 век от Янез Вайкард Валвасор, а нови разкрития през 1818 г. прави местният жител Лука Чеч, докато подготвя известната тогава част от пещерата за посещението на първия австрийски император Ференц I.

През 1819 г. Постойна яма е отворена за посещения и Чеч става първият официален гид из пещерната система. През 1872 г. са положени релси за туристическо влакче, което отначало било бутано от самите гидове, а в началото на 20 век вече се задвижвало от парен локомотив. Още по-популярна пещерата става след 1884 г., когато е електрифицирана, изпреварвайки дори Любляна, столицата на австро-унгарското херцогство Карниола, в чиято тогавашна територия лежала Постойна яма. След 1945 г. и парният локомотив е заменен с електрически.

За да разгледате пещерата трябва да си направите много точно сметките. Последното влакче тръгва в 16 ч местно време. Това означава, че е необходимо да сте в Постойна яма

поне 2 часа по-рано,

за да можете да се настаните в хотел или в някоя от многобройните вили за гости. Където и да сте отседнали, до пещерата ще стигнете за максимум 15-20 минути с кола. Пред нея има огромен паркинг, билетът за целия престой на колата е 3 евро. Последните обикновено не плащат, защото хората от паркинга си тръгват по-рано.

Ако пропуснете последното влакче, трябва да хванете първото на сутринта, което е в 10 часа. Така обаче рискувате да стигнете по тъмно до следващата точка от маршрута си в Италия.

Все пак до Постойна яма са малко повече от 800 км и, ако тръгнете в 5 часа сутринта от София, напълно възможно е да хванете последното влакче за пещерата, като се има предвид, че печелите още час от часовата разлика между Словения и България.

Цената на билета

за пещерното влакче е 10 евро. Още 3 евро може да платите за дебело наметало с качулка, защото температурата в пещерата е постоянна – 8 градуса.

Екскурзията продължава около час и се води от професионални гидове. Началото е повече от впечатляващо, защото влакчето веднага навлиза в дълъг и тесен тунел, точно като във влакчетата на ужасите. Всичко е пресметнато така, че висящите от тавана на тунела сталактити буквално "облизват" главите на пътниците.

Първоначалното смайване на пътниците бива заснето от професионални фотографи, а снимки на стреснатите си физиономии може да си купите след края на пътешествието срещу 6 евро.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Влакчето криви през тесния коридор и взима удивителни завои с огромна скорост. На места пътят е осветен и човек има чувството, че пътува през времето на приказките. Това чувство се затвърждава, когато влакът спре и всички са принудени да слязат и да продължат пеш в средата и най-дълбокото място на пещерата –

Конферентната зала

Това е най-известната зала и дори първоначално на Постойна яма ѝ казвали Балната зала, защото след откриването ѝ през 1819 г. за публични посещения, тук започнали да се организират балове. Огромната зала, осветена със силни светлини и украсена с празнични декорации, изглежда величествено. Преди години тук поръчвали специалисти по оформлението, които декорирали пещерата за баловете.

Релсите свършват в залата Калварио – под Великата планина, както се нарича удивителният подземен хълм с височина 45 метра. На това място се сливат три галерии. Желаещите могат да продължат екскурзията пеш, съпроводени от гид. Тогава пред погледа им ще се открие удивително зрелище: от залата Калварио туристите преминават над дълбока пропаст

по "Руския мост"

построен от руските военнопленници през Първата световна война.
Снимането е забранено, но тези, които изостанат нарочно от екскурзовода, могат и да направят някоя снимка „контрабандно".

Освен природното вълшебство, пещерата крие в себе си и редица други изненади. Една от тях е пещерният ендемит (разпространен само тук), наречен още "човешка рибка". Представлява малко земноводно, което прилича на миниатюрен крокодил. Екскурзоводите стигат до специален закрит минибасейн, през който в определени дни може да се наблюдава ендемитът. Той изглежда бял и почти прозрачен, което е разбираемо за организъм, живеещ под земята.

Краят на маршрута завършва в огромна зала, където има възстановен

скелет на динозавър

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Твърди се, че е намерен в пещерата и всички могат да се снимат пред него колкото си искат. От залата се излиза навън пак с влакче, но този път не се минава през тесни скални коридори. Оказал се навън, в първите моменти човек не вижда почти нищо, защото очите трудно могат да свикнат със слънчевата светлина и... да отвикнат от подземната красота на Постойна яма.