Тук трепетливо пазят своите уникалности и това не пречи, а помага на общуването в микса от култури

 

Припявам си хита на Фреди Меркюри „Баарселоонаа” и си давам сметка, че той не е създаден само заради олимпийските игри през 1992 г. в града, но и защото със сигурност Фреди е бил вдъхновен от космополитността на мястото. Всеки, който е бил в Барселона, е останал толкова зашеметен, че ще се върне със сигурност пак, за да изпита чувството на свободата да си различен сред многото общности и в същото време да се чувстваш като у дома. Всъщност домакинството на първенството е феноменално събитие за града, защото предизвиква най-значимите инфраструктурни промени в облика му за цялата двехилядна история, които създават днешната модерна Барселона.

Първата асоциация за града са причудливите къщи на архитекта Антонио Гауди от края на 19-и началото на 20 век – сякаш дошли от неземна реалност, те зашеметяваг въображението на туриста

каса Батийо и каса Ла Педрера

Гауди получава поръчки от богати фамилии да реновира домовете им, каута му дявя вйзмажнаст да създава творения на изкуството. Вдъхновение черпи буквално от природата – морския и горския свят, превръщайки къщите в „кораба на капитан Немо“, но със съвършена система за циркулация на въздуха и куп други екстри по законите на физиката. Сини плочки, мозайки от Венеция, стъкло, дърво, желязо са основните му материали. С безкрайно въображение и реверанс към децата, е направен и паркът Гюел.

„Лебедовата песен“ на Гауди и същевременно произведението на живота му, е готическата катедрала Ла Саграда Фамилия (Светото семейство), посветена на Христос. На нея Гауди отдава 42 години от живота си и умира преди да я завърши. Стотици глави на хора и животни, скулптурни композиции и издигащи се към небето кули. Дванадесет от тях представляват апостолите с височина над 100 м.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)