Времето невинаги е леко като перце

Ние, жените, сме ощетени от природата.
Погледнете мъжете: повечето от тях остаряват, запазвайки мъжественото си излъчване. Например Шон Конъри, Мел Гибсън, Ален Делон и др. известни лица, над 50 годишна възраст, са не по-малко привлекателни за жените от Том Круз, Леонардо Ди Каприо и следващите ги цяла плеяда млади красавци. Можете ли да кажете за София Лорен или вече покойната Елизабет Тейлър, че с годините не са изгубили своя сексапил? Та дори и Памела Андерсън, въпреки огромните си изкуствени гърди! Какво остава за нас, обикновените жени, които дори и като млади сме били само хубавки, не и красиви?!

Ще кажете, че младостта и красотата вървят ръка за ръка?

Че всяка младост е красива и безгрижна, зрелостта – отговорна и престижна, а старостта – мъдра, но незавидна...

За нея не ми се говори и макар че от няколко години ми казват „бабо", все още не се чувствам стара. С годините тялото на жената натежава. Разбрах, че вече не съм млада, когато един ден под душа погледнах надолу и вместо пръстите на краката си видях корема. Както казваше уж на шега една моя позната, това е географията на възрастта: след определени години при жените всички равнини стават възвишения, а предишните възвишения – свлачища. Какво да се прави: тектоника – разместване на земните пластове. Стига да има кой да ги размества... въпреки всичко бихме били доволни. Доколкото си спомням, Пушкин има такъв стих: „Любви все возрасты покорны" – на любовта всички възрасти са подвластни.

Времето лекувало – дрън дрън!

Цял живот съм била Пепеляшка.

Така е, като още вярваме в приказки...