Отговорът е различен за всеки

Отвътре усещах взрива и изтичах навън. Нуждаех се от изтръскване, от изтупване на лудите мисли, които се правеха на коне и препускаха из кръвта ми – сгрешили я с някаква безкрайно широка и дълга ливада!

Мобилният ми телефон ме извести за съобщение.

„Щастлива ли си?" – разчетох под зимния дъжд. Що за въпрос? По-добре да бяха ме поканили на кафе или на кино... А да ме разпитват така неприлично... Но нали законът за толерантността още не е приет, могат да си правят гаргара с мен дори в почивния ми ден.

„Щастлива ли си?"
Ако се разговорят с касиерката от кварталния магазин, ще разберат, че напоследък купувам повече вафли и разни дребни сладки. Дори нездравословният чипс влезе в потребителската ми кошница?! А да наблягаш на сладичкото е сигнал, че сладостите в битието ти се губят.

Поради липса на подсладители загорчават гледаните сериали, чаят преди лягане, писането на имейлите с децата в странстнво!

Кучето ми би споделило, че не съм се отказала от разходките край стадиона и близкия парк. Само дето избягвам другите кучкари и си разговарям с дърветата и неуспелите да емигрират пилета.

„Щастлива ли си?"
Дъждът би им казал, че не намира за щастлива жена, която предпочита за нормално да върви бавно и почти закачливо под дъжда и да плаче.

„Щастлива ли си?"
Сещам се, че има-няма месец, зададох този въпрос на моя близка. И тя отговори, че ако внукът й е здрав и е с нея в съботите и неделите, ще е прещастлива. Цитирам ви точно отговора й: „прещастлива". На 45 години да свързваш удоволствията от живота в почивните дни с внука си... не е ли малко странно? Ама то за всичко си има оправдания, обясняващи обстоятелства. Припомням си, че тя преживя собствения си развод, развода на единствената си дъщеря, а за десерт сега гледа майка си – със симптоми на Паркинсон.

„Щастлива ли си?" – като кълвач ми удря по главата питането. Но явно кълвачът не е изнамерил червейчето, дето дълбае в мислите...

Спирам се и едвам се удържам да не хвърля на земята и да стъпча глезотийката, която се опитва да ми разиграва разпит насред следобедния съботен дъжд.

Поглеждам номера на подателя. Хоп, ново съобщение. „Мила, кацнах и след час и половина ще съм у дома. Щастлива си, нали?"
Още ли питате кой е подателят?