Училище по щастие

Интересувам от Изобилието във Вселената, най-вече защо то липсва в моя живот. Започнах да чета книги, да го опознавам. Защото, мислех си, ако аз не го познавам, така и ще го срещна на улицата и ще го отмина, без да разбера, че това е било то.

Да си призная расла съм в дом, в който не е имало Изобилие. Живели сме в липса. И не си мислете, че само на материални ценности, Липсата е по-широко понятие. Тя беше в корена на съзнанието на моите родители и аз съм я получила в наследство.

„Изобилието на Вселената – разточителното ѝ многообразие и богатство – е израз на съзидателния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до неговата безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще трябва да преодолеете турбуленциите на своя вътрешен диалог"
(Седемте духовни закона на успеха)
Дийпак Чопра

Значи, пише той, Изобилието съществува навсякъде във Вселената, но моето съзнание е толкова стеснено от влиянието на Липсата, че не мога да го забележа и да го обгърна.

„Кон с капаци". Добре, разбрах, няма какво да се прави – ще трябва да си разширявам съзнанието. И ето че започнах да чистя всички стари и ограничаващи ме разбирания, вярвания, предразсъдъци. С една дума влязох в склада на своите мисли и започнах да подреждам и разширявам „помещението".

Тогава се натъкнах на нея – шоколадовата кутия с бонбони от моето детство. Тя беше заела голямо и значително място от детските ми спомени. Тя бе за мен Символът на Изобилето от наслади.

Спомен 1 – Отварям шкафа и я намирам там, пълна с вълшебство. Изпълнена е с Изобилие от аромати, вкусове и наслади. Протягам ръка към цялото това богатство и ето, че зад гърба ми изниква глас – „Не пипай! Остави! Това е за гости!" Винаги е било така у нас – чуждите хора, понякога дори и непознати и далечни, са били по-важни от близките членове на семейството и особено от „най-милите и обичаните" – децата.

При добро настроение на родителя, ми разрешават „Добре, но само едничко!". И аз, щастлива, се задоволявам с малката, скромна част от Вселенското Изобилие под формата на шоколадов бонбон.

Спомен 2 – Този път гостите сме ние. Важни хора. Вадят кутията с бонбони. „Вземете си, вземете си" – казва Изобилието на Вселената с гласа на домакинята. Но отново гласът на Липсата излиза от майчината ми уста „Само едничко!", и аз успешно стеснявам съзнанието си до един единствен бонбон.

„Вземете си още, ето има пълна кутия с бонбони" – напомня домакинята Изобилие. „Не! – отговаря Липсата – то, детето не обича" (не иска, не е здравословно, не е полезно и т.н. важни причини). Да отида на гости с родителите си беше скучен, едообразен и пълен със забрани и лишения тормоз.

Същият вариант може да се наблюдава с добавка на ръгането в ребрата, когато сипват нещо в чашката на съпруга. „Той не иска, не обича, той пи достатъчно, не му трябва повече и т.н.", съпроводено с подсещащо подръгване.

„Задоволи се с малко", „Не трява да си алчна", „Недей да имаш големи очи", „Избери си само едно!" и аз продължавах да стеснявам своето съзнание за Изобилие за сметка на липсите, които растяха и ликуваха.

Отдавна не съм вече дете, но и досега често се чувам как сама се ограничавам. „Само едно! Избери или това или онова! Не можеш да вземеш всичко наведнъж! Не прекалявай! Не се разглезвай!"

А шоколадовата кутия бонбони? Имаме! Има достатъчно и в изобилие и за вас.

Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.