Родените в социализъм няма да дочакат края на корупцията, твърди историкът Пенчо Пенчев

Посочването на България за пример, когато става дума за корупция, вече не е новина. Интересен е само трендът в развитието ѝ. И той е песимистичен – според изследователите нивото на корупция в България не се променя през последните години. Това поражда куп въпроси за генезиса на корупцията, откъдето пък евентуално да подразберем кога и как тя ще започне да намалява.  

За помощ потърсихме Пенчо Пенчев, доктор по история в УНСС, чиято книга "Когато се наливаха основите: към ранната история на българската корупция" предстои да излезе от печат.

За нас, хората на които половината живот мина при социализма, е интересно научното осмисляне на ширещата се сега корупция. Носи ли тя родилните петна на предходния „строй” или е рожба на демокрацията?

Според Пенчев, при наличието на общонародна собственост и липса на пазарни икономически механизми на стопанска дейност, всяко пазарно начинание при соца беше обявявано официално за корупция. Това от една страна. От друга – корупцията „на дребно” беше „институционализирана”. Че кой ходеше на лекар без луксозна кутия бонбони, понякога с друго съдържание... Едра корупция също имаше и броят на осъдените за стопански престъпления беше голям.

При тоталитаризма

корупцията се издига до неофициална държавна политика

Не е задължително това да се свързва с вземането или даването на рушвет. Точен човек на точно място, услуга, разрешение за развиване на малко по-различен бизнес от държавния монопол. Това е времето на всесилния чиновник – няма пазарни сили, които да коригират поведението му, нито опозиция, която да упражнява политическа натиск за прозрачност, има един-единствен коректив – вътрешнопартийният.

На въпроса дали поколението „50+” наследи корупционните нагласи от социализма, отговорът е положителен. И навярно трябва родените в социализъм да измрат, за да започне да отмира корупцията. Както Мойсей е обикалял 40 години в пустинята, за да умре и последният роден в робство израилтянин и начисто да започне да се гради новото царство в Обетованата земя. 
 
По-интересно е обаче откритието на Пенчев, че сегашните корупционни практики по хегелианска спирала повтарят на по-високо ниво практиките от Следосвобожденска България. Само терминологията е различна, подчертава авторът. Преди се е говорело за „бакшиш”, „рушвет” (турцизми)  или „взятничество” (русизъм), а сега термините са европеизирани. Иначе, и след Освобождението сме били в нещо подобно на валутен, а и на политически борд. В началото на ХХ век страшилището на властта е бил Жорж Боске – представителят на банките кредиторки на България, който е упражнявал пряк контрол над финансите на страната. И какво от това?

Тук опираме до един много интересен въпрос

свободата ли ражда корупцията?

Но за да отговорим на него трябва да се помъчим да открием рождената дата на рушвета.

Корените на ранната българска корупция са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Корупцията е част от "естествения ред" в Османската империя, твърди Пенчев. Ръкополагането на висши духовници например, става срещу „лепта”за централната власт и дори Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да платят определената сума.

Бакшишът и рушветът трайно се преплитат в българската икономическа и социална култура и по чисто български канали. Според едно крайно твърдение, когато чорбаджиите изпаднат във финансови затруднения, те стават инициатори за постройката на черква или училище – с тайната надежда, че това ще им даде възможност да се "омажат малко" с общите пари и да закрепят положението си.

След Освобождението в България се установява корумпиран и клиентелистки политически модел, при който политическите партии носят отделни характеристики на организации от мафиотски тип. Ориенталските навици си остават втора природа на българската административна машина, много от държавните и общински служители доброволно, а и с кеф, се оставят да бъдат корумпирани от властта.

Как мутират корупционните практики в Свободна България?
Докато в Османската империя българите имат ограничен достъп до постове, след Освобождението чиновничеството се развихря. То вече е в позицията не само да дава подкупи, но и да приема. Броят на държавните и общински служители се увеличава с времето. Ловките политикани бързо усещат значението на чиновническите постове, които могат да се използват като награда за най-заслужилите партийни активисти. Държавните и общински служби стават важна част (дори може би най-важната) от бакшиша, който всяко ново правителство раздава на привържениците си. Затова увеличаването на чиновниците е непропорционално голямо спрямо разширяващите се функции на държавата.

Така постепенно у нас се създава

чиновническата държава

Това става в края на ХIХ век, когато  България изпреварва по брой чиновници на глава от населението дори страни с утвърдени бюрократични традиции. Към 1899 г. в България на 1000 души население по различни изчисления се падат между 10 и 12 чиновници. В Германия съотношението е 5 чиновника на 1000 души.

Несигурността и политическата зависимост на държавните чиновници пораждат корупция. Временното пребиваване на даден пост и явната заплаха от политически мотивирано уволнение дават тласък на стремежа към осигуряване на битието (чрез корупция) за времето на неизбежната опозиционна безработица.

От особено значение за разрастването на корупцията е „европейският” принос на Кобургите чрез първия ни цар Фердинанд. С цялостната си практика при назначаването на правителствата и дори с дребните си жестове (раздаването на различни подаръци, например) спрямо отделни политици и висши държавни служители Фердинанд насажда сред тях сребролюбие и доразвива користните им нагласи.

Така се задълбочават дефектите на българската политическа система и моралното обезличаване на политическия елит. Никак не е случаен фактът, че наблюдателните съвременници оприличават Фердинанд с турския султан Абдул Хамид. Освобождението донася на българите замяната на един деспот с друг, който използва конституционни средства, за да закрепи властта си, но не променя дълбоко вкоренените разбирания за начините на управление.