Едно от приказните места в Европа

През 2010 година нашият син се дипломира успешно в университета в германския град Фрайбург. Родителските ни трепети и грижи през изминалите години бяха възнаградени с неповторимото гостуване в този красив град. Верни на любовта си към пътешествията, ние със съпругата ми изживяхме прекрасни и незабравими мигове това лято. И сега искам част от тях да споделя с вас.

Райнфал – Водопадът на река Рейн

И така сутринта поехме с автомобил по указаната посока. Пътят се виеше красиво из планината Шварцвалд в посока съседна Швейцария. Тук някъде извира голямата река Дунав – си казахме дружно в колата. Очите ни жадно попиваха красотите, които се разкриваха. Неусетно преминахме в швейцарска територия. Единствено пътният знак показваше къде се движим. Нищо не подсказваше, че сме в друга страна. След около 15 км гостоприемно ни посрещна рекламна табела на ясен немски език.

Въздухът беше кристален. Слънцето започваше своята сутрешна милувка.

Следвайки изобилието на знаци, табели и указания, ние паркирахме колата. Напускайки купето усетихме във въздуха да се носи един постоянен грохот. Продължихме пеша по ясната маркировка право към характерния звук. След минути вече пред нас се разкри в пълния си блясък виновникът за този грохот – самият той – Водопадът на река Рейн.

Стига сме гледали оттук, ще стигнем с корабче в сърцето му – запознати с необходимата информация ни прекъснаха децата, наши домакини.

И действително, само срещу 7 евро на чове,к скоро бяхме вече моряци в една от туристическите лодки. Над главите ни се вееше кръстът от красивия национален флаг.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Лодката тръгна и водачът я насочи право към ревящото чудовище – водопада. С широко отворени очи се гледахме един друг. Ние плувахме точно към сърцето му. С опитен професионализъм водачът успокои растящите в нас вълнения и преминавайки на метри от ревящите тонове вода насочи плавателния съд към пристана в основата на водопада.

Остави ни на тесния и силно клатещ се пристан, скован от дъски и пое обратно към изходния пункт. Всички ние определено се почуствахме робинзоновци, на метри от ревящите водни маси. Хиляди пръски вода се носеха из въздуха. Грохотът беше несравним. Нито можеш да се чуеш, нито да изкажеш удивление. Гледаш и ревеш заедно с водопада.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Но природната атракция сега започваше – предстоеше ни изкачване по отвесна и тясна стълба нагоре, на 20 метра височина. Там, под националния флаг, на тясната площадка на върха, се озовахме на самотно стояща сред водопада от векове скала.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Бяхме опиянени от гледката и от рева на майката природа.

Великата немска река, недалеч от извора си ни говореше на своя език

Около нас вреше и кипеше. Докосвахме божественото начало. Толкова дребни и нищожни бяхме сред тези бели и кипящи водни пръски, плътно обградени от ревящите потоци. Възклицавахме от видяното, забравили в ръцете фотоапаратите си. Умът и сетивата ни бяха подчинени на невероятната гледка.

Слизайки обратно до пристана, се насочихме към следващото плаване – покрай водопада до отсрещния бряг. И така поехме нататък

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Окончателно бяхме подчинени от природата

Като послушни пленници на тази речна красота стояхме изумени пред нейното величие. Не ни се тръгваше.

Толкова неща ни разказа този гърмящ водопад – и за водните рекорди през вековете, и картини от много минали години ни показа, и за вечния си живот тук, в тази красива част от Швейцария . Времето на тази неповторима разходка мина неусетно. Трябваше да се качваме на потеглящото корабче. Застанали с лице към това чудо на природата, ние с благодарност се разделяхме с него.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

С необяснима детска болка махнахме с ръка за довиждане, гледайки го в цял ръст. Препълненото корабче с туристи от различни държави - леко и плавно се спусна по течението на река Рейн. Нейните постоянни жители, рибите, ни изпратиха чак до пристана. Самотен бял лебед, грациозно отвърна на поздрава. На сушата проследихме с очи бавно течащите и успокоени води на реката. Същите тези потоци, които така ревяха нагоре по течението при водопада. Мислено изминахме дългия маршрут на реката, взирайки се в географската карта на голямата Рейн.

Обратният път към Фрайбург премина неусетно

Така е – допълни някой в колата и всеки потъна в пресни спомени по преживяното.

Отминаваше един запомнящ се ден далеч, на хиляди километри от Родината. Приятната изненада която ни подготви нашия син ще остане трайно в спомените ни. Бяхме така близо до това чудо на майката природа. С тази благодарност и вътрешна нагласа отивахме да се подготвим за утрешния ден – посещение на китното френско самобитно селце Колмар.