В Гърция, която се смята пред фалит, заемите са по-евтини, отколкото в България

С настъпване на икономическата криза по родните ширини, българинът започна да изпитва негативните ѝ ефекти с пълна сила. Не малка част от хората загубиха работата си, започна процес на намаляване на възнагражденията, работното време и ограничаване на социалните придобивки. Наред с това върху тези, които успяха да запазят работата си се стовари други бреме – увеличаване на лихвите по изтеглените кредити.

България не е изключение от нарастването на лихвените проценти, което стана и в други европейски държави. Интересното обаче е къде сме ние и дали имаме право да роптаем срещу високите лихви.

За целта нека сравним лихвените нива по потребителски и ипотечни кредити в четири страни – Гърция, Австрия, Италия и Германия. Те не са случайно избрани. Първите три са в списъка поради факта, че банките от тези държави са собственици на основните банки и в България, а Германия – защото е главната икономическа сила в Европа.

Сега да видим какви са лихвите у нас и у тях. За нуждите на сравнението са взети потребителските кредити със срок над 1 и до 5 години, както и ипотечните кредити над 10 години.

(За да видите таблиците в цял размер, кликнете върху тях)

*ефективен годишен процент
** Източник: Европейска централна банка

Таблиците са красноречиви. Видно е, че лихвените проценти в България са по-високи. Най-отчетлива е разликата при потребителските заеми. От 5,5% за януари 2011 г. в Германия до 10,97% за януари в България.
Естествено, ще има коментари, че не може така сляпо да сравняваме, тъй като икономическата обстановка и съответните рискове в отделните държави са различни. И да, прави сте – не може просто така да се мерим със силната и мощна Германия.

Затова пък може да се фокусираме повече върху Гърция. Не само защото голяма част от родните банки са собственост на гръцките такива, а и поради сложната икономическа ситуация там.
Не е ли малко странно в държава, която се смята, че е пред фалит да има по-ниски лихви отколкото в България? Оправданията на банкерите за повишаване на лихвите поради високия риск и лошата икономическа обстановката в страната ни бледнеят на фона на гръцката криза. Разбира се, при формиране на лихвения процент влияние имат и други фактори, но когато четете или слушате интервюта, обърнете внимание, че основно се набляга на риска.

Явно у нас тълкуванията на банките, било то и чуждестранни, за това как рискът въздейства върху лихвите се разминават в зависимост от географското местоположение.

Изводите оставям на вас. Отговора на въпроса дали имаме право да негодуваме срещу по-високите лихви – също.
Съветът ми е да си търсите правата дори да ви се струва, че промяната е трудно постижима.

Авторът е външен експерт в „Моите пари"
www.moitepari.bg