Малка Четиридесетница е последният ден, в който месото е разрешено

Коледни заговезни е денят преди да започнат коледните пости, които свършват на 24 декември – Бъдни вечер, и последният ден, в който се яде месо.
Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата – Великденския пост.

Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирен, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребяват без сряда и петък.

На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени от този ден – началото на коледните пости, до Въведение Богородично – на 21 ноември и от Игнажден – 20 декември, до Богоявление, Йордановден на 6 януари.

Традиции и ритуали

За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква – "тиквеник" с много орехи.

След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, и няма да я пипа 40 дни – чак до Коледа, когато става "отговяването".
За "отговяване" хората се подготвят още от Никулден.
Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва наниза на прохладно под стрехата да съхнат. За Коледа врабците стават сухи чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце – на момчетата крилце, а на момичетата – копанче, за да се "смърсят", след което могат да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.

На Коледните заговезни се почитат и паметта на св.апостол Филип, един от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мириамна и ап. Вартоломей. Завършил живота си в Иерапол, разпнат на кръст с глина надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него. чества се заедно със св. Григорий Палама и на 30 юни /Събор на светите дванадесет апостоли/.

Народът празнува този ден в чест на кокошата болест "мрата" или "мратинци".
На места в Западна България се празнува за предпазване от вълци, като най-таченият е средният ден, наричан Мартиньок. В Плевенско на Мартинци се принася жертва черно пиле за предпазване от кокоша болест. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. Главата, краката, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използват за лек. В народните представи нощите от 13 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.
На 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост, който трае 40 дни.