Това са мерките, които Европейския съюз ще предприеме до 2020г. за да осигури социално благополучие на хората

Инвестициите в здравеопазването вече са приоритет за Европа. Старият континент се пробуди за своите граждани.
Европа се отърси от вглеждането и притесненията за икономическото си здраве и след като се убеди, че е взела всички мерки за възстановяването си, се обърна към своите граждани. В края на февруари 2013г. беше приет пакета за социални инвестиции, с официално наименование „Социални инвестиции за растеж и сближаване".

Само по себе си здравето е безценно и е най-голямото благо. Погледнато от икономическа гледна точка, то е условие за просперитет. Здравият човек е с висока производителност на работното място и може да участва активно в социалния и трудовия живот. Ето защо инвестициите в запазването и възстановяването на здравето могат да подкрепят икономическия растеж.
Тъй като страните в съюза са с различни здравни системи, усилията ще бъдат насочени към обвързване на здравните политики на ЕС и към реформи на национално ниво. Факт е, че днес има неравнопоставеност в здравеопазването. Разликата в очакваната продължителност на живота между хората на 30 години с висше образование и тези със средно или по-ниско образование, в много страни от ЕС надхвърля 10 години. Здравните системи в някои страни са много по-ефективни, особено по отношение на рисковите фактори и има по-добро сътрудничество между социалните и здравните услуги. Има болести и смъртни случаи, които могат да бъдат избегнати, защото се дължат на затруднен достъп до здравни услиги. Стремежът е да се осигурят безопасни и ефективни здравни грижи с високо качество за всички граждани на ЕС. Само така може да се излизе от порочния кръг лошо здраве/бедност/изключване от обществото. Tова звучи доста утопично, но истината е, че лошото здравеопазване води до прахосване на човешки капитал и трябва да бъде спряно.
Друга посока на работа е чисто практическото инвестиране в работещите в здравния сектор за повишаване на тяхната квалификация и подобряване на условията на труд.

Има и реформи, които са бързо приложими и ще се отразят положително на хората, особено повишаването на ефективността на здравните грижи. Това може да стане чрез засилване на първичните грижи и улесняване на достъп до прегледи при специалист, преди да се окаже наложително приемането в болница. При възможност ще се насърчава изписването на по-евтините генерични лекарства, които са с доказано качество и са далеч по-достъпни.
В същото време ще се работи за профилактика на здравето и здравно обучение във всички възрастови групи. При децата и младежите то помага за тяхното физическо и социално развитие и ги подготвя за пълноценна роля в обществото. Също толкова значима група е и тази на възрастното население, тъй като общата тенденция на увеличаването и на Стария континент я прави определяща за икономическото му развитие.

През последните две десетилетия делът на възрастното население (65+) се е увеличил с 3.6 процентни пункта, а на населението на възраст до 14 години в ЕС-27 е намалял с 3.7 процентни пункта. Населението в трудоспособна възраст в ЕС се очаква да намалява, а на по-възрастните хора вероятно ще достигне 29.5% през 2060г. (при 17.5% през 2011г). Най-висок е делът на възрастните хора в Германия - 20.6%, Италия - 20.3%, Гърция - 19.3%, Швеция и България - 18.5%. Прогнозата за 2015г. е, че на 100 работоспособни българи ще се падат по 52-ма души в неработоспособна възраст.
Това означава, че грижите за запазване на здравето трябва да станат по-целенасочени и ефективни, включително и у нас.

Статията е публикувана първоначално във в-к "Силен ден".