Красотата на словото, която докосва

Днес е 21 Март  – Световният Ден на поезията. Решението за съществуването на специален празник на мереното слово е взето по време на 30-то заседание на ЮНЕСКО, състояло се в Париж през 1999 г.

При повечето култури поезията е сред най-ранните запазени писмени текстове, като поетични фрагменти присъстват на много древни монолити, рунически камъни и стели.
За най-старото поетично произведение, запазено до днес, се счита шумерската поема „Епос за Гилгамеш" , което датира от 3 хилядолетие пр.н.е.. Поемата е записана с клинописно писмо на глинени таблички, а по-късно и на папирус.Други древни епични поеми са гръцките „Илиада" и „Одисея", иранските „Гати" и „Ясна", римският национален епос „Енеида" и индийските „Рамаяна" и „Махабхарата".
Някои древни общества създават канони от поетични текстове, които имат освен естетическо и ритуално значение. Пример за такъв канон е китайският „Шъ-дзин", една от петте класики на конфуцианството.

Дали днес поезията е демоде и успяха ли съвременните технологии и съвременното мислене да я заличат, да я направят архаизирана форма на изкуството? Отговорът е не, защото поезията докосва и отваря онази най-фина клетка на човешката душа, в в която са скрити съкровените емоции. Тя ги изразява, изпява, рисува. Изразните й средства, са средствата на емоцията и на посланието. Послание, което , въпреки краткостта си, предава палитра от чувства.

Джеймс Бранч Кейбъл казва "Поезията е бунт на човека против това, което е самият той", а нашият Атанас Далчев възкликва " Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема".
Поезията е живот...настояще, минало, бъдеще.