Народни традиции

Гърнето, в което варели и боядисвали яйцата, украсявали със здравец и вратика и привързвали с червен конец – за здраве и за да предпазва от злото.

Те не само оцветявали великденските яйца, но ги и рисували. Тук може би прозират и най-ранните прояви на неспециализираното обредно изкуство.

Ето какво четем в Сборника за народни умотворения:
Момите и булките, седнали под някое дърво в двора, пишат яйцата, като гледат във всяка криволичка, венче, вейка или кръгче да излеят душата си: момата – за своя любим, булката – за своя съпруг, за девера, за кръстника, за майка и баща...

Изписаните и

„подкитени" яйца

се пазели през цялата година. Но не с магическа цел, с каквато се съхранявало в къщи първото червено яйце. „Подкитените" яйца се пазели за украса, а червеното – за здраве.

През 30-те години на ХХ век започнали да поръчват писани яйца и за сватба: Нали за сватбата гледаме всичко да е от хубаво, по-хубаво. И от Самоков, и от София отивали майсторки да нашарят яйцата и „подкитени" яйца за кумовете да направят – зиме, лете... Който дойде на сватбата, гледа и се чуди – като да са китки нацъфтели.

Самите „подкитени" яйца се правели с допълнителна украса от китчици разноцветна мека вълнена прежда, залепена с восък върху нарисуваното преди това яйце. Те имали и конкретно обредно предназначение.

За този обичай, съхранен и до днес в китното родопско село Драгиново, ми разказа Грета Кадьова – дългогодишен ръководител на местната фолклорна група. Така според нея сгодените моми поднасяли „подкитени" яйца на избраниците си, на техните родители и близки. Това ставало по време на великденското хоро и било явен знак за пред цялото село, че женитба предстояла.

С богатство от мотиви и орнаменти, с нетрадиционна декорация и апликирана добавъчна украса, великденските яйца заслужено се нареждат сред най-ценните образци на българското нетрадиционно обредно изкуство. 

За разлика от тяхното приготвяне при

месенето на великденските хлябове

момите и младите невести напълно отстъпвали място на своите майки – стопанки на дома и на трапезата. Така една мълчалива надпревара карала българката да се стреми приготвеният от нея обреден хляб да е по-хубав от този на другите, или поне да не му отстъпва.

По Великден се замесвал нов, млад квас, в който се слагали различни лековити билки. От кваса се запазвало малко за през годината – за лек и срещу магии. За великденските хлябове са запазени различни названия: яйченик, великденски кравай, великдеска кукла, кулак, плетеница.

По форма великденският хляб е кръгъл, продълговат или изплетен от дебели парчета тесто. В украсата му задължително присъства и вареното яйце – червено или небоядисано. Но в крайна сметка орнаментите и пластичната украса зависели от умението на стопанката.

Жените често сравнявали украсата на обредния хляб с везмо. И не рядко се чувала оценка: Изшарила колак, извезала го. За хубост – само да го гледаш! Та нали основно си оставало желанието на стопанката красотата да донесе радост на празничната трапеза.

Веселието

през великденските празници не спирало. Младежите връзвали люлки и люлеели на тях изгорите си. По поляните децата играели на „прескочи – кобила", момчетата – на „ашици" със събраните характерни кости от жертвеното агне. А „боренето" с яйца развеселявало и малки, и големи. Добра поличба било за този, чието яйце остане здраво – борец го наричали. Борец го наричаме и днес.

Състезанията с яйца на Великден се уреждали още по времето на дедите ни. Две групи ги търкаляли една към друга. Побеждавали тези, които оставали с по-голям брой здрави яйца. Счупените, с много закачки, изяждали дружно.

По-големите завързвали две момински забрадки и наредени момичета и момчета, двама по двама, минавали под кърпите, пеейки: Алю – порталю – кажи коя мома на кой ерген ще пристане?

Близък да тази игра е и широко разпространеният великденски обичай

Ладино хоро

То, хорото, също минава под кърпа, която се държи от две момичета – едната вътре в хорото, другата отвън. По-късно хорото се провира под прът, който държат момците.

Момите пеят:
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.

А Лада им отговаря:
Та що ходите, та що гледате?
Момче главиме, мома тражиме.

Та коя ви е най-омилела?
Омилела ни е крайна девойка

Луда не луда, сама ще дойде,
сама ще дойде в гора зелена...

По-особен е великденският обряд

Мара и Лишанка

Той е разпространен в Бургаско и се изпълнява с надежда за дъжд, против градушка, магии и лоши болести. От три чехъла на три млади невести се прави кукла. Стъкмява се като булка. Избира се момиче, с живи родители, да носи куклата. Другите я заобикалят и припяват, минавайки през цялото село. Накрая окъпват куклата в реката, а момите се пръскат една друга за здраве и късмет. Поверието гласи, че мома, която участва в този обряд – змей я не люби.

Интересно е, че в голяма част от великденските песни се явяват митични образи на самодиви и юди, змейове и змеици, които отвличат моми и невести. Това навежда на мисълта, че обичаите, при които са се пеели тези песни, са отразявали стародавните вярвания на българите – когато природните стихии и болестите приемали образа на митични същества.

Във всеки случай великденските песни нямат връзка с православния канон. Във великденския обреден фолклор са се съхранили житейските човешки вълнения, свързани с непрекъснатото обновление в природата, с вечния кръговрат на живота, с младостта, любовта и красотата...