Разстройство, което може да провали не един живот

Да, има такъв термин, и то не от вчера. Напоследък обаче зачестява използването му като диагноза. Болест на века, на интернет, на трудното общуване?

Всичко това взето заедно и едновременно. Поне до такива изводи са стигнали италианските учени, провели мащабно изследване по темата – с цели 28 хил. участници, всичките мъже. Въпреки, че са в сексуално активна възраст, голяма част от мъжете между 20 и 30 години губят интерес към секса, при по-възрастните мъже процентът е много малък, заключават изследователите.

И тъй като трудната ерекция е най-тревожният проблем при мъжете, италианците са смятали, че и анорексията се среща предимно при мъжете, затова и тях са изследвали. Макар всъщност този проблем да няма нищо общо с анорексията.

Съвсем различни са наблюденията оттатък океана. Според едно американско изследване, 40% от хората в активна възраст са безразлични към секса – просто отхвърлят всякаква възможност за контакт или сексуална изява. И това съвсем не засяга само мъжете, а напротив, по-често се среща при жените – всяка четвърта от десет жени, срещу всеки трети от десет мъже.

Какво я причинява?

Едва ли за някого е тайна, че сексуалността е неразривно свързана с психиката на човека. А психолозите знаят, че в основата на повечето психични разстройства е страхът.
Липсата на апетит за интимни преживявания също много често е обусловена от страха – страх от отхвърляне, страх от критика, дори страх от „грях", ако човек е отраснал в силно религиозно семейство – в такива случаи може да се стигне дори до ужас от проявата на каквато и да е сексуалност.

Според изводите от италианското изследване прекаленото „разголване" на света в наши дни, прекалено лесният достъп до еротични и откровено порнографски сайтове и филми превръща младите в сексуални анорексици. Те смятат, че поколението на сегашните 20-25 -годишни най-вероятно са се срещнали с еротиката точно по този начин. А филмът си е филм – сниман с актьори, всяка сцена с няколко дубъла – и съответно мъжката „изпълнение" на екрана е силно и без „засечки". Което в живия живот рядко се среща, особено при първи контакт.

Страхът да не се „изложат",

особено ако вече са имали такъв опит в живия живот, кара тези хора да избягват интимностите с другия пол. И предпочитат самозадоволяването пред екрана на телевизора или компютъра. Още повече, че в реалния живот трудно биха намерили онези форми и атрибути, с които очите им са се „преситили" от екрана.

Психолозите в изследването отбелязват обаче, че проблемът е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото сексуалните анорексици всъщност са хора, които много трудно изграждат отношения с партньор – те просто не знаят как, нямат такъв опит. И затова прибягват към еротичните списания и филми, а понякога и до платена любов.

И кръгът става омагьосан – проблемът изобщо не се смята за проблем от страдащия, намерил му е решението, а изпълнението е без „засечки". Избягването на истински партньор, който би помогнал за проявяването на разстройството и съответно за търсенето на помощ, обрича тези хора на самота и безбрачие.

Сексуалното безапетитие обикновено се среща сред хората, които не са много общителни, не търсят социални контакти, които са срамежливи по природа. А, колкото и да е парадоксално, между тях са и

пристрастените към случайния или платения секс

Да, сексуалната анорексия не изключва сексуалната пристрастеност (най-бързо набиращата скорост „наркомания") към безразборни контакти, в които няма взаимност, няма интимност, няма „разголване на душата". Не напразно терминът е популяризиран точно от специалист по сексуална наркомания – д-р Патрик Карнс, който я смята като форма на сексуална пристрастеност.
Това, което я прави форма на пристрастяване, е натрапчиво избягване на секс, около което анорексиците изграждат целия си живот.

Проявите на сексуална анорексия могат да включват:

• Постоянен страх от интимност, от сексуален контакт, от сексуално удоволствие, от болести, предавани по полов път и др.
• Сексуалните въпроси ги занимават прекалено много, до маниакалност, включително и собствената сексуалност, сексуалните им намерения, сексуално поведение на другите, собствената им сексуална адекватност.
• Такива хора може да имат отрицателни, твърда, или осъдителни нагласи към секса, външния вид на тялото, както и сексуалната активност.
• Може да изпитват срам и самоомраза след сексуално преживяване.
• Стигат дори до саморазрушително поведение, с цел да избягват, да ограничат или да направят невъзможно практикуването на секс.

Но нека уточним: еротичните филми и платената любов не са нито грях, нито нещо, което само по себе си изкривява психиката. На някои дори те помагат да излязат от временни „нефункционални" състояния. Тук тава дума за ранимостта на детската психика, която се пресища от секса, преди още да го е изживяла в истинския живот.

Вероятно се досещате, че италианските учени са посочили като единствената профилактика на такова състояние възпитанието в тинейджърска възраст. Според тях родителите трябва да обръщат сериозно внимание на сексуалното възпитание още в детството.

Вашите деца може и да са пораснали, но ако вкъщи имате 25-годишен син или дъщеря, които се заседяват денонощно пред компютъра и гаджетата изобщо не ги интересуват, може би трябва да помислите за консултация с психолог. Особено ако те не обичат да разговарят с вас на тази тема.

Порнографската индустрия

разбира се, не може да бъде обвинена като единствен причинител на „болестта на 21 век", както вече наричат сексуалната анорексия. Причините могат да бъдат безкрайни, но по-често срещаният случай е, когато почвата е подготвена от други фактори – чувството на неудовлетвореност от живота и професията, небрежността на близките и семейството, липсата на обич – както в детството, така и между партньорите.

Както вече бе споменато, отрасналите в много религиозно семейство или под грижите на репресивни родители също могат да не развият желание за интимност в своя живот.
При жените своята роля за намаляване или изчезване ни либидото може да изиграе и промяната в тялото, която обикновено настъпва при бременност и раждане.
А когато принудата под каквато и да е форма присъства в една връзка, либидото няма как да е голямо и тогава се стига до симулирани оргазми от страна на жената, а психологичната травма от това само се увеличава.

Изживяването на травматично събитие, свързано със секс или изнасилване при всички случаи лишава човека от желание за любовна връзка за дълго, а понякога травмата остава за цял живот. Но тук не става дума за подобни случаи, те са разпознаваеми от околните и от близките и обикновено за тях се грижи психолог.

Сексът е привлекателно и удовлетворяващо сетивата и психиката преживяване, дарена ни от Бога „гощавка", която допринася за здравето ни като цяло и за усещането ни за цялостност. Наричат го фундаментален за живота фактор. Затова и всяко разстройство в сексуалността на човека трябва да бъде лекувано.