Няма оперативна методика, при която да се извадят камъни от мехура и той да се остави

Операция за жлъчка се извършва най-вече при жлъчно-каменна болест. От това заболявание страдат и двата пола, като най-засегнатата възраст е 40-65 г. В по-младата възраст жените боледуват по-често от мъжете, но след 60 години заболяват в равен процент.

Не е изключено да боледуват и деца и много възрастни пациенти. Най-младият ни пациент е било 6-годишно момиче, а най-възрастният – 93-годишен мъж.

Наличието на камъни в жлъчният мехур не е задължително да дава каквито и да е оплаквания. Защо? От черния дроб излизат два канала – ляв и десен жлъчни канали , като се съединяват в общ такъв. Този жлъчен канал се влива в дванадесетопръстника. В черния дроб се произвежда ежедневно от 800 до 1200 мл жлъчка, която по тези жлъчни канали се влива в дванадесетопръстника. Жлъчният мехур (с форма на круша) е като резервоар и задържа жлъчката, която при по обилно хранене се изстрелва като допълнение в чревният тракт. Поради редица причини в този мехур се образуват понякога камъни. Те са с най-различен размер и брой. Наличието на тези камъни в мехура води до възпалителни процеси. Когато няма сериозни усложнения, липсват оплаквания от пациентите и те не подозират за тях.

Какви усложнения могат да настъпят?

• остро възпаление на жлъчния мехур с пробив на стената му и перитонит с различна тежест,
• преминаване на някой камък в жлъчните пътища. При това този камък остава като запушалка на хода на жлъчната течност към храносмилателният тракт. Настъпва пожълтяване на пациентите т.н. механична жълтеница. При преминаване на камъните в жлъчните пътища поради повишаване на налягането се получават силни болки. Механичната жълтеница е сериозно и застрашаващо живота заболяване. Тук операцията вече е по-сложна и освен отстраняване на жлъчният мехур е необходимо да се почистят от камъни и стеснения и жлъчните пътища.
• Остър панкреатит – т.н. холецистопанкреатит – при тежките форми с висок леталитет. Причината за това усложнение е общото отваряне на жлъчният и панкреатичен канал в дванадесетопръстника (панкреас е задстомашната жлеза).
• Гнойно възпаление от камъните на жлъчните пътища с тежки септични /гнойни/ усложнения до шок.
• Ракова дегенерация на жлъчния мехур.
• Образуване на фистули между жлъчен мехур и черва с тежки усложнения в това число и илеус (преплитане, запушване ) на червата.

Отварянето на жлъчният канал в дванадесетопръстника е с диаметър до 3 мм, така че обикновено камъните не могат да „напуснат" по естествен път, освен ако са песъчинки.
Обикновено пациентите научават за наличието на камъни при оплаквания. Ако усложненията не са толкова тежки, то е добре. В много от случаите обаче хората постъпват по спешност със сериозни усложнения. Ако това са и по-възрастни пациенти с редица придружаващи заболявания, рисковете при лечението са значително по-високи.

Какво трябва да знаят хората?

Човек може да е болен и при липса на каквито и да е болки или оплаквания, дори много болен и при нормална кръвна картина.

Откриването на жлъчни камъни е много лесно с наличието на съвременните ехографи – почти в 100 % от случаите. Ехография трябва да се извършва поне 2 пъти годишно с профилактична цел. Тя е безвреден и бърз метод за диагностика, както на тези, така и на редица други заболявания.

Какво да правим, ако ни открият жлъчни камъни?

Съвременното схващане е, че при наличие на камъни и при липса на много сериозни заболявания, трябва да се извършва отстраняване на жлъчния мехур.

Има ли други методи на лечение?

Ако камъните са под 1 мм, липсва възпаление и са малко на брой, може да се изпробва тяхното „стопяване". Практиката обаче показва, че само около 5% от пациентите са подходящи за тази терапия. От тях обаче с продължително лечение се излекуват 50%, като при повече от половината от излекуваните пациенти след 5 години се образуват наново камъни. Ето защо ние казваме „Отстраняваме този мехур, не защото има камъни, а защото в него се образуват те". Поради тази причина няма оперативна методика, при която да се извадят камъните от мехура и той да се остави.

Как се извършва отстраняването на жлъчния мехур?

Съвременната методика е миниинвазивна – т.н. лапароскопска операция. Вместо 25- 30 см разрез на коремната стена се извършват само 2 разреза по 1 см и 1 разрез – 0,5 см. През тях се въвежда камера и фини инструменти и най-екзактно се извършва по същество същата интервенция, като при отворената операция. Следва скъсен престой и значително по-бързо възстановяване за нормална дейност.

Тази оперативна интервенция ние въведохме в страната през 1991 г и от тогава ежегодно оперираме над 400- 450 пациента. Опитът ни показва, че по-добре е планова операция при взети всички мерки и установяване и коригиране на допълнителни заболявания. Рискът е значително по-малък от този при спешни състояния, когато и пациентът не може да избира болничното заведение и лекаря.

Проф. Тома Пожарлиев е ръководител на клиниката по обща хирургия в УМБАЛ "Св.Анна" в столицата