И не става дума само за костите

Витамин D вероятно ще се окаже най-обсъжданата хранителна добавка на десетилетието. Задълбочени проучвания се опитват да доуточняват какви са оптималните му нива в кръвта, за да стигнат до по-точни препоръки за необходимата дневна доза. Факт е, че огромна част от хората от всички възрасти не приемат достатъчно от този жизненоважен витамин.

Ако направените досега клинични изводи издържат на проверката и на бъдещите проучвания, ще излезе, че последиците от дефицита на витамин D в организма са много повече от неправилно костно развитие и загуба на костна плътност, пише Ню Йорк таймс. Всяка тъкан в тялото ни, включително мозъкът, сърцето, мускулите и имунната система, имат рецептори за витамин D, което значи, че той им е нужен, за да функционират правилно.

Проучванията сочат, че ефектите от липсата на витамин D включват риск от развиване на рак на дебелото черво, на гърдата и на простатата, високо кръвно налягане и сърдечни проблеми, остеопороза и нарушени функции на имунната система, които могат да доведат до възпаления и автоимунни заболявания като множествена склероза, диабет тип 1 и ревматоиден артрит.

Начинът на живот на повечето хора днес им пречи да приемат достатъчно витамин D – колкото еволюционното развитие на човека изисква. Ултравиолетовите бета лъчи на слънцето, проникнали в кожата ни, са основният източник на витамина. Първите хора са еволюирали в районите около екватора, където слънцето е силно през цялата година.

Превитамин D3 се образува в кожата при излагането ѝ на пряка слънчева светлина. На свой ред, когато стигне черния дроб, той се превръща в 25-хидроксивитамин D, основната форма, под която циркулира в тялото. Най-накрая, достигайки бъбреците, 25-хидроксивинтмин D се превръща в биологично активната форма 1,25-дихидроксивитамин D, познат още и като витамин D хормон.

Когато се определя нивото на витамина в човешкия организъм, всъщност се измерва точно нивото на 25-дихидроксивитамин D в кръвта, тъй като това се смята за най-надеждния индикатор за достатъчност. Наскоро проведено изследване показа, че най-добра плътност на костите се поддържа, когато 25-дихидроксивитамин D в кръвта е поне 40 нанограма на милилитър.

„През по-голямата част от човешката еволюция естествените нива на 25-дихидроксивитамин D в човешкия организъм са били навярно около 50 нанограма на милилитър или дори по-високи. В модерния свят малко хора постигат такива високи нива.", пише в Archives of Internal Medicine д-р Едуард Джовануци, диетолог и изследовател в Harvard School of Public Health.

Обичайният недостиг

Въпреки че към все повече храни днес се добавя витамин D, експертите твърдят, че рядко е възможно да се приеме достатъчно количество само чрез храната. Типичният американец получава от храната си не повече от 100 IU от витамина на ден. Типичният българин едва ли си набавя и толкова от дневното си меню. Основните хранителни източници на витамин D са живеещите на свобода мазни риби (сьомга, скумрия, риба тон), както и допълнително обогатените с витамин D сухо мляко, бебешки адаптирани млека, зърнените храни и портокалов сок. Малко от продуктите на българския пазар са обогатени с витамини.

Хората, които живеят на по-студени места получават годишните си запаси от витамин D основно през лятото, когато ултравиолетовите бета лъчи на слънцето са най-силни. Колкото по-малко е излагането на слънчева светлина, по-тъмна кожата и по-обилно третирането с плажно мляко, толкова по-малко превитамин D се образува в кожата и толкова по-ниска са нивата му в кръвта. Хората с фотофобия, бебетата, които са само кърмени, възрастните хора и живеещите в социални домове са най-уязвими.

Д-р Майкъл Холик от Бостънския университет, водещ експерт в тази област, казва в свое интервю: „Нивото витамин D при всеки трябва да е поне 30 нанограма, но в момента в САЩ бялото население показва средни нива от 18 до 33 нанограма, а чернокожото – между 13 и 15 нанограма."

„Тези ниски нива може би имат връзка с големия брой хронично болни в страна", е изводът на д-р Холик. Той посочва, че на север, където слънчевите дни са по-малко, има повече ракови заболявания, отколкото на юг. Същото важи и за високото кръвно налягане, сърдечните проблеми, а рискът от рак на простата е най-голям сред чернокожите американци, особено когато живеят в умерените или северните географски ширини.

Растящата заболеваемост от диабет тип 1 може би е отчасти и заради съвременната практика децата да се предпазват от излагане на пряка слънчева светлина. Откакто във Финландия започнали да дават на кърмачетата 2000 единици (UI) витамин D на ден, заболеваемостта спаднала с 88%.

В момента препоръчителният прием на витамин D на американския Институт по медицина е 200 UI на ден до 50 години, 400 UI – между 50 и 70 години и 600 UI за хората над 70 години. "Поносимата горна граница" според същата препоръка е 2000 IU на ден за деца и възрастни, но по-нови изследвания показват поносимост и при 10 000 IU на ден. Обмисля се увеличаването на тези препоръчителните дневни дози, но много експерти очакват промени само в най-ниските им стойности. Д-р Холик обаче препоръчва дневен прием от 1000 до 2000 единици, за хора, които не се излагат на слънце, за бременни, за кърмещи майки и хора над 50 години. Американската педиатрична академия препоръчва кърмените деца допълнително да получават дневно по 400 единици витамин D докато бъдат отбити, а след това да пият поне по литър обогатено с витамин D мляко.

Ако се достатъчно се излагате на слънце през лятото, много е възможно да си набавите количеството витамин D, нужно ви за цяла година. Но толкова много фактори влияят върху количеството му в кожата, че е много трудно да се даде обща препоръка в тази насока. Д-р Холик все пак казва, че е добре да се печете от 5 до 10 минути в часовете между 10 сутринта и 3 следобед без слънцезащитни препарати по кожата си (освен лицето, което винаги трябва да бъде предпазено) по два-три пъти на седмица.

Плажно масло с фактор 30 намалява проникването на полезните ултравиолетови бета лъчи с 95 до 98 процента. Ако си набавите достатъчно витамин D в кожата през лятото, той ще ви стигне за цялата година.

Може ли да прекалите?

Според някои изследвания при излагането на цялото тяло на влиянието на слънчевите лъчи до появата на зачервяване на кожата (около 15-20 минути) човешкият организъм произвежда около 250 микрограма (10 000 IU) 25-хидроксивинтмин D. Според д-р Холик тези експерименти показват, че (за хора, които не страдат от хиперкалцемия) допустимата най-висока доза витамин D от хранителни добавки е между 250 и 625 микрограма (10 000 и 25 000 IU). Затова и той определя 250 микрограма на ден като поносима от човека доза.
Препаратите съдържат витаминът D2 и/или D3, които имат почти еднаква витаминна активност, но витамин D3 е с по-ключово за човешкия организъм действие.
Витамин D е стабилно съединение. Високата температура или дългосрочно съхранение не намаляват нивото му в продуктите. Някои лекарства обаче въздействат на абсорбцията, оползотворяването и/или активирането на витамин D: бета блокери, антиконвулсантни средства, изолиращи жлъчната киселина лекарства, препарати, които намаляват холестерола, циметидин, хормонално заместваща терапия, кортикостероиди, хепарин и др.

Тялото има свой механизъм да прекрати синтезирането на витамин D в кожата, когато той достигне оптималните нива. Това обаче не важи за случаите, когато витаминът се приема чрез хранителни добавки и отива направо в черния дроб.

Предозирането настъпва при продължително и неконтролирано лечение с витамин D, съчетано с интензивно излагане на слънце и активно лечение с UV лъчи.

Симптомите на свръхдоза витамин D са гадене, повръщане, липса на апетит, запек, обща слабост, загуба на тегло, както и опасно високи нива на калция, които може да доведат до образуването на камъни в бъбреците и нарушен сърдечен ритъм.

Според д-р Холик и д-р Джовануци обаче, е много трудно да се прекали с витамин D и да се стигне до описаната интоксикация. Здрави хора са приемали по 10 000 единици всеки ден в продължение на шест месеца без странични ефекти. Хора с изразена недостатъчност приемат по 50 000 единици седмично, докато изчезнат проблемите им.

За да се елиминира риска от евентуална интоксикация при дългосрочен прием при възрастни, двамата специалисти препоръчват дневни дози от 1000 до 2000 единици.