10 април 1912 година, 12 часа, презокеанският лайнер "Титаник" отплава от пристанище Саутхямптън, Англия, за пръв и последен път. На борда му има над 2200 пасажера.

Това съкращение се е поставяло от британските власти само  пред имената на кораби, можещи да пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail. Титаник представлява първата част от проект, който предвиждал построяването на два огромни кораба, които развиват нечувана за началото на века скорост. Освен това е проектиран така, че пасажерите да не се чувстват като в тясно возило, а да имат възможността да се наслаждават на всички забавления, които биха си осигурили и на суша. На 11-те му палуби са разположени луксозни ресторанти, казина, игрални зали, танцови зали, басейни. Има дори площадка за каране на ролкови кънки, както и хамам (турска баня). Предвидено е корабът да бъде корабът на мечтите, а първото му плаване - незабравимо. Както и става, но в трагичния смисъл на понятието.

Вече 101 години продължават разследванията около трагичната гибел на "Титаник". Смятало се е, че при сблъсъка, огромния айсберк като с нож е срязъл обвиката на кораба, отваряйки пробойна с дължина 90 метра и широчина 2. Това обаче могат да потвърдят единствено капитанът Едуард Смит и конструкторът Томас Андрюс, които загиват. През 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт, заедно с екипа си от двама души използва миниподводницата "Алвин" към която е привързан фоторобот, за да достигне останките от потъналия лайнер. Достига дълбочина 3795 m. и прави обстойно изследване на корпуса му, при което не установява никаква пробойна. В края на 2005 година група учени излизат със становище, че причината за потъването всъщност е в некачествените материали, които са използвани за направата на кораба. Нитовете са били със занижено качество, неотговарящо на изискванията на подобно огромно съоръжение. Теорията им е, че ако конструкторите са вложили по-висококачествен материал, "Титаник" е можел да оцелее.