Алис Милер е швейцарска психоложка и психоаналитичка, която добива световна популярност с книгите си за възпитанието на деца и за тормоза в ранна възраст. Според нея този етап е ключов за формирането на личността и много от проблемите, които се появяват в зрелостта, могат да бъдат проследени до детството и до механизмите на отглеждане.

Издателство "Изток-Запад" представя на българските читатели един от най-значимите трудове на Милер – В началото бе възпитанието.

В него авторката твърди, че „онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество." Според нея психозите, наркоманията и престъпността са кодиран образ на най-ранния опит. За съжаление обаче това се приема или отхвърля само с интелекта, докато практиката, била тя политическа, юридическа или психологическа, все още се ръководи от средновековни представи, „богати на проекции на злото".

В своята книга Милер разкрива опустошителните последици от възпитанието. Тя доказва, че насилието над детето, евфемистично наричано „възпитание", и особено религиозните тактики за внушаване на страх, са причината за създаване на чудовища.

Психоложката директно заявява: „В противовес на разпространеното мнение и за ужас на педагозите аз не мога да намеря никакво положително значение в думата „възпитание". В нея виждам неизбежната самоотбрана на възрастните, манипулацията, породена от собствената им не свобода и несигурност, които мога да разбера, но опасностите от които не бива да пропускам."

Милер смята, че за да постигне детето своето пълно развитие, то се нуждае от: уважение към него, респект към неговите права, толерантност към чувствата му, готовност да се учим от неговото поведение. За да онагледи тезите си с примери, тя представя детството на една наркоманка, на един политически лидер и на един убиец на деца.

В началото бе възпитанието е написана достъпно и увлекателно и ще е от полза на всеки, който търси един по-различен поглед към отглеждането на деца.