Колибата на Уилям Йънг е пример за такъв феномен. Първоначално отхвърлена от 26 издателства, през 2007 г. тя излиза като самиздат в малък тираж и постепенно набира такава скорост, че днес може да се похвали с преводи на повече от 40 езика и с продажби, надхвърлящи 10 милиона.

Главният герой в романа Макензи Алън Филипс е щастливо женен баща на пет деца. Ала целият му живот се преобръща, когато отива на къмпинг с децата си и едно от тях, шестгодишната Миси, е отвлечено. Всички улики сочат, че тя е станала жертва на сериен убиец на момиченца. Единствената следа, която убиецът е оставил след себе си, е окървавената й рокличка, открита от полицията в изоставена колиба в планината.

След трагичната случка Мак потъва в безутешна тъга. Четири години по-късно обаче получава странна бележка по пощата. Тя гласи: "Макензи, мина доста време. Липсваш ми. Ако искаш да се видим, ще бъда в колибата следващия уикенд. Татко." По всичко изглежда, че подателят на това странно послание е не друг, а... Бог.

Макензи, който от дете е бил малтретиран от баща си, уважаван член на религиозна общност, не е вярващ, а след сполетялата го драма има лични сметки за уреждане с Бог. Ето защо той приема предизвикателството.

Онова, което ще преживее в колибата, ще промени живота му из основи завинаги. Той ще има възможност да зададе на Бог всички въпроси, които вълнуват човечеството от векове, а отговорите ще преобърнат представите му за света.

Има читатели, които твърдят, че след прочита на тази книга животът им е поел в нова посока и са открили вярата или са се върнали към нея. Дали книгата е евтина теологична спекулация или дълбоко, проникновено разсъждение за духовността, възмездието и опрощението оставяме на всеки сам да прецени.