Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя драматизъм.

Седмицата беше убийствено тежка. Финансовите пазари полудяха, но успя да се опази от загуби. Довери се отново на анализа на своя приятел от Уолстрийт, предприе няколко рискови хода и хвана бика за рогата! Подмами токийските си съперници да продават, изчака на къси позиции заради часовата разлика и реализира половин милион евро на Голдсмит.

Беше един от топ трейдърите в областта на валутния обмен в Сити. Имаше впечатляваща външност – 1.82 висок, тъмно сини очи, небрежно чуплива, смолисточерна коса. Интелект, дискретност и много амбиции. На 38, неженен, със самочувствието на успял българин тук, в сърцето на Европа.

Зорница се запозна със Самюел Джаксън на един благотворителен търг при едно от гостуванията при сина си, в аукционна къща Кристис. Бяха само от туристическо любопитство, но съдбата й предложи тази невероятна случайна среща. Поиска му автограф. Харесваше играта му, беше й любимец. Много се изненада, когато една сутрин получи покана за среща. Беше пристигнал в България за снимки на нов филм. Покани го във Варна, показа му всичките и прелести.

Почувства се като коронясана кралица след признанието на труда и от ООН със седалище във Виена.

Пристигна в скъпоценното бижу на Европа, за да приеме наградата си. Специална церемония нямаше, срещата беше протоколна, но въпреки това топла и сърдечна. Късно заспа, но гръмотевиците я събудиха. Имаше други намерения как да преживее последният ден от престоя си, но времето...

„В залата!" Вярно, че е рано и едва ли ще има кого да предизвика на двубой, но поне ще по тренира. Откри я при друго пътуване.

Почти беше готова с екипа си, слагаше си маската, когато вратата се отвори и в залата нахълта красив млад мъж, мокър до кости. Стори й се познат. „Дали съм го виждала? Едва ли!"

„Жена?! Тук? Мили, Боже! Е, какво пък! Ще я поздравя и ще я предизвикам. Да видим какво може? Изглежда добре, има стойка... Охо! Рапира? Държи я добре."

- Добро утро.
- Добро да бъде!
- Виждам, че няма други хора, ще приемеш ли един двубой?
- Предизвикваш ли ме? Доброто възпитание не изискваше ли най-напред да се представиш?
- Извини ме, Филип.
- Македонски или Филип Хубави? Аз съм Зорница.
- Българка?!
- Да, какво те учудва?
- И аз съм от България!

Той бързо се съвзе от изненадата. Ловеца у него проговори.

- Хайде да те видя, красавице! Покажи ми какво можеш! Ангард!

Първите удари бяха проучващи. Замахна няколко пъти в лъжлива посока, но тя го парира и с невероятна ловкост изби оръжието от ръката му.
„О! Май е добра, но не чак толкова, че да ме победи!"
Премина в атака. Рапирите звъняха, кръстосваха се, блестяха. Зорница владееше оръжието до съвършенство.

„Ах, този самонадеян младеж!"
Почти я беше притиснал, когато забеляза,че гърдите му не са защитени. „Пипнах те!" Светкавичен блок, два удара и кевларената му риза пое победоностният удар!

- Двубоят бешеееее... благодаря!
- Имаш огнен темперамент, младежо!
- Възпламеняваща си! Много рядко ме побеждава мъж, за първи път жена. Май не съм във форма. Мога ли да те поканя на среща?
- Сигурен ли си?
- О, да! На обяд, дължа ти го!
- Я, да повторим, за да съм сигурна,че съм те разбрала. Тя свали маската си все още много задъхана.
- Ха-ха-ха! Срещата остава ли!
- Ама ти?!
- А, ти ще приемеш ли предизвикателството за среща, която ми предложи?

- Ще ти падне мандибулата, момко! Затвори си устата! Добре де, какво толкова?! Да не съм се изстреляла на совалката Индевър?
- Госпожо, приемете извиненията ми.
- Стига де, нали бяхме на ти, какво ти стана изведнъж?
- Не допуснах нито за миг, че си... А и маската...
- На зряла възраст? Има ли ми нещо?
- Не очаквах и съм... изненадан все повече. Изглеждам глупаво, нали?
- Кажи на егото си да не страда толкова! Двубоят беше неравностоен, поне така мисля.

Защото съм трикратен шампион по фехтовка. Е, в едно друго време – на младини. Учих се при най-добрите. Продължавам да тренирам и се дуелирам само за удоволствие. Ок?

- Благодаря ти! Но ще обядваме, нали?
-Добре, щом настояваш! Има едно ресторант че на Мария Хилферщрасе с традиционна австрийска кухня, добро обслужване, бели чадъри и... Моцарт!
- Сетих се къде е. В 13 часа.
- До тогава, Филип! Аз, благодаря! Отдавна не съм била в толкова добро настроение...

* * *