Чужда синева
Къде си в тази стихнала безоблачност?
Намери вятър, за да долетиш
и в шепите си синева ми носиш...
Нима решил си да ме задържиш?
Но вече някак си не ми подхожда...
Отдавна свлякох звездния сатен –
над дрипите на голата си кожа
обличам само земния си ден.
Защото твърде дълго бях въздушна
(и нищо, че в съня си пак летя).
Повярвай ми, аз вече нямам нужда
да ме даряваш с чужда синева.
Тя си подхожда само с леден блясък
и може би с фалшива суета.
А в моя поглед, сред горещи пясъци
се е събрала толкова тъга,
че може само с водопадни пръски
да блика като стенеща река.
Светът ми се побира в чаша дързост
и в две-три глътки лична свобода.
Ала сега, щом долетял си с вятъра,
пусни в небето тази синева.
Аз и без нея те обичам пламенно –
не наранявай с милост любовта!
С дъх на море
Kръчма стара и дъх на солено море,
тъжна маса, утихнал прибой...
Морски бриз, който моите мисли краде
и ме гали след летния зной.
Виж, дойдох. Тази нощ ще съм много добра,
тази нощ ще съм ангелски бяла
и за тебе, любов, тук на морския бряг
ще танцувам с луната изгряла.
Ще ти дам сто причини да бъдеш щастлив,
и в света ти слънца ще рисувам.
Аз изтрих от съня ти всички други жени
и повярвай, дори не ревнувам.
Знам, че с тях си купуваше чужди мечти,
с много болка плати самотата
и какво, че получих куп грозни лъжи,
днес полека забравям тъгата.
И за теб на брега, тихо в звезден сатен
днес събличам нощта под луната –
щом жена може прошка на мъж да даде,
значи тази любов е съдбата.
Съдба
Да беше песен, щях да те изпея
и да се носиш волен над света.
За теб, любими, щяха да копнеят
и в танц да вплитат тяло и душа.
Да беше клетва, щях да те наричам
за мъдрост, здраве и за берекет
и щях в полята само с теб да тичам,
да те дарявам щедро за късмет.
Да беше птица, щеше да излиташ
в небето синьо с първите лъчи,
а уморен от полетите вечер
към родното гнездо да долетиш.
Да беше залез, щях да ослепея,
загледана във морските вълни,
които те целуват и живеят
и алени превръщат се в мечти.
Но ти си болка, скрита във сърцето.
А как се отболява любовта?
Да те загубя вече нямам време,
Жадувам те... И знам, че е съдба.
Коя е Йорданка Господинова
Д-р Йорданка Теофилова Господинова е родена на 3 септември 1966 г. в града на Асеневци, край бреговете на река Чая – там, където слънцето целува лозята, за да се роди най-страстното вино. Вероятно безумната любов към Родопите е причината пък да живее и работи в сърцето на планина – град Кърджали.
Д-р Йорданка Господинова е член на клуб Буквите и на клуба на Пловдивските писатели и поети, автор е на стихосбирката Самодивски клади (2011). Има спечелени национални и международни конкурси, публикации в различни вестници и списания, в сборник Ветрило на дъгата 2010 г. и Смесена китка.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Добави коментар
Подобни статии:
По-стари статии:
|
