Подаръци – и лични, и делови – се получават по различни поводи. Да ги получаваме с финес!

Когато ни поднесат подаръка лично, трябва да го отворим веднага, в присъствието на подаряващия, но без превзето прекаляване, показвайки колко се радваме. Нека изкажем благодарността си спонтанно и сърдечно. Това е най-важното правило. Ето какво е редно да направим в други ситуации и как да си гарантираме, че няма да засегнем подаряващия.

Когато сме възпрепятствани и не може веднага да отворим подаръка, задължително е да благодарим по принцип за жеста в момента на получаването, а по-късно благодарим конкретно за това, което са ни подарили.

Когато не ни подарят лично подаръка, а ни го изпратят, след като го отворим, трябва да благодарим на човека, който ни го е изпратил. Това е най-добре да направим по телефона.

Винаги трябва да приемаме подаръците любезно и с благодарност, независимо от това какво мислим за подаръка или за приносителя му. Усмихваме се и гледаме в очите този, който ни го поднася. Няма ли да се разочаровате, ако поднесете подарък и получателят му го поеме небрежно и каже само: „Влизай и се настанявай", без да се усмихне, без дори едно „благодаря!"?

Когато разопаковаме подарък, не бива да бързаме. Нека запазим радостта от очакването максимално дълго. Нека се опитаме внимателно да го отворим, така че да не скъсаме опаковъчната хартия. Това също ще бъде израз на благодарността ни към получателя и най-вече към старанието му да го поднесе в този вид. Ако има приложена и поздравителна картичка, е желателно първо да отдадем нужното внимание на нея – прочитаме я и едва след това продължаваме с разопаковането.

Никога, когато получаваме подарък, не бива да казваме „Но, моля те, нямаше нужда", дори и да си го мислим. Няма ли да се обидите, ако сте отделили време и средства в избирането, купуването и опаковането на подходящия подарък, а ви го приемат по този начин?

Най-елегантните формули за благодарност би трябвало да бъдат спонтанни и конкретни. Желателно е да споменем съответния предмет, за да уверим подаряващия, че именно на него сме се зарадвали: „Благодаря, Иво! Портфейлът много ми харесва. Най-после ще мога да подредя всички карти и документи на едно място." или „Благодаря, Маги! Фруктиерата е прекрасна, веднага ще я сложа върху масата в трапезарията."

Особено мило би било, ако се обадим на майка си и ѝ кажем, например: „Днес съм с твоя пуловер и изглеждам страхотно!" Изрази като „точно от това имах нужда" или „точно това търсех" ще ощастливят всеки, който е направил този избор.

Желателно е и да избягваме изрази като „вече го имам", дори и да е така. А ако самият човек ви попита дали го имате, тогава му кажете любезно истината и след като ви предложи да го смени, приемете предложението му.

Има случаи, когато при отварянето на подаръка ни се доплаква или ни идва да се изсмеем на глас. Въпреки това трябва да бъдем тактични. Подаряващият си е направил труда да го купи за нас, поискал е да ни зарадва. „Благодаря ти, наистина е много мило" би било идеално за случая. Ако обаче това не му стига и изрично ви попита дали подаръкът ви харесва, просто кажете: „Разбира се, че ми харесва. Та нали ти ми го подари!"

Когато получим цветя, не бива да ги оставяме в някой ъгъл, а трябва да ги поставим във ваза и то на видно място, за да красят обстановката, в която ще прекараме заедно с гостите.

В случаите, когато по някаква причина не може да приемете даден подарък, отново трябва да благодарите и да кажете, че за ваше най-голямо съжаление не бихте могли да приемете този прекрасен подарък.

Вече и у нас в бизнес средите големите фирми слагат „таван" на стойността на подаръците, т.е. имат изградена политика по този въпрос. Някои фирми имат предварително подбрани подаръци, които са с логото им и са разнообразни по стойност, така че да бъдат подходящи при всякакви случаи. Ако сами трябва да избираме подарък, непременно се налага в това да вложим максимално нашите въображение и усет, за да предотвратим усещането за „подкуп" у получателя.