Водопади, пещери и уникални скални църкви край Иваново, скрити сред шубраци и змии

Причудливости безкрай – така бих нарекла феномените из Северна България. „Зелени" водопади, пещери и крепости насред Дунавската равнина, каньонът в равнината – Русенски Лом...

Без преувеличение – скрили сме природни и духовни съкровища на световно ниво. Крушунските водопади, Деветашката пещера, Басарбовският манастир, недостъпните скални църкви в Иваново са само част от тях и не са неизвестни за повечето българи.

За съжаление тези места не са част от цялостна туристическа концепция за българското природно и културно богатство. А и за повечето от тях не знаем, защото са недостъпни, скрити сред избуяла растителност и изоставени на пълзящите влечуги.

Бяхме направили план за пътуването, макар и да тръгнахме малко като на шега. След това обаче си дадох сметка, че маршрутът ни би могъл да бъде част от по-голяма туристическа стратегия.

Вдъхновено разказах на моя позната американка на какво сме били свидетели и тя се заинтригува от Поломието. Освен обаче два-три сайта на английски, на които попаднах и които все пак даваха представа, тя бе съвсем не така изчерпателна в сравнение с това, което видяхме и онова значимото, до което така и не успяхме да се доберем.

Преди да навлезем в каньона на Русенски Лом, започнахме нашето пътуване с добре познато и коментирано място –

Крушунските водопади,

на 50 км от Плевен в посока Ловеч и на 8 км от гр. Летница.

Разположени са в северната част на Деветашкото плато. Смятат се за най-живописните и впечатляващи варовикови водопади в страната. В горещия юлски ден тук взехме малко свежест от чудноватите стъпаловидно разположени водопади с различни форми и големини, обгърнати от зелена растителност и весело подхвърлящи разхлаждащи пръски към своите многобройни гости, въоръжени с фотоапарати и позиращи под „душа" на водните каскади.

Имаше много настроение на това място, където пътечката ту се качва, ту слиза по нарочно направени стълбички към отделните пещерни образувания, малки езерца и очароващи водопади. Малко встрани от тази местност, по отделна пътека, се стига до водопада Зелената скала, който също си заслужава посещението.

Ако само сте чували за

Деветашката пещера,

която се намира в района, на 15 км североизточно от Ловеч, непременно я вижте, тъй като внушителността ѝ трудно може да бъде описана.

Достъпът до нея е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. Пещерата се намира на източния бряг на р. Осъм. Освен накацалите прилепи по стените на пещерата, в района има около 82 вида птици, 13 от които са включени в Червената книга.

Пещерата е притегателна не само за стотици птици, но и за военните, тъй като под сурдинка се говори, че е била военен засекретен обект. Уви, информация по въпроса липсва, но за това, че е използвана от военните, говорят странни бетонни насипи, тунелчета и остатъци от стари релси при входа на пещерата.

Природен парк Русенски Лом

– в по-голямата си част живописен каньон, и то в равнината – е само на 20 км южно от Русе и е наречен на името на реката, която е последният десен приток на Дунав. Поломието предлага изобилие от забележителности, но само за посветените и преровилите различни информационни източници, за да са наясно с цялостната картина.

За да обиколим местните забележителности, се настанихме в с. Кошов, обграден от причудливите скали, където намерихме уютен семеен хотел – вила „Ангел". Тук предлагат двойни стаи, обща трапезария, басейн, гледка към скалите и плътна вечерна тишина, която се нарушаваше само от песента на щурците!

От с. Кошов на следващия ден стигнахме до

втората най-дълга пещера в България

– цели 15 км – „Орлова чука", на 3 км северно от с. Пепелина, над ждрелото на р. Черни Лом. От входа на пещерата, високо над ждрелото, посетителите се наслаждават на изключителна гледка от птичи поглед към околностите. Орли са обитавали входа на пещерата в миналото, откъдето идва и името ѝ.

Орлова чука е сред най-красивите пещери в България, нищо че малко хора знаят за нея. Представлява лабиринт от множество галерии, изпълнени със странни сталактити, сталагмити и сталактони, образуващи причудливи форми.

Предупредиха ни, че пещерата е с толкова сложна система от тунели, разклонения и галерии, че само изключителен познавач би могъл да влезе навътре и да се върне обратно, без да се изгуби.

Акустиката ѝ е перфектна, което я прави идеалната концертна зала. Пещерата е образувана в кредни варовици и варовити пясъчници преди 3,5 млн. години. В нея обитават около 10 хил. прилепа, които вечер излизат през решетката на изкуствено направения вход. Някои от прилепите са на ти със сладкодумния местен екскурзовод. Прилепът Гошко прелиташе край групата пещерни екскурзианти, чувайки името си и успокояващия глас на своя приятел.

В парк Русенски Лом има не само скали и пещери, но и древни крепости и манастири. При река Черни Лом и непосредствено до с. Червен се намира крепостта Червен, построена през 14 век.

В района на с. Басарбово е Басарбовският скален манастир „Св. Димитър Басарбовски", открит през 1937 г. Оттук до Русе са само 15 километра – където заслужено можете да пийнете бира и да хапнете риба в някой от привлекателните малки ресторантчета на брега на р. Дунав.

За да усетите забележителния скален релеф на природен парк Русенски Лом, най-добре е да посетите

скалните манастири при с. Иваново,

на 12 км южно от Русе.

Смята се, че от 12 докъм 17 век местността е била обитавана от стотици монаси исихасти, които са живеели в естествените скални ниши и са създали нетрадиционна монашеска обител „Манастир Архангел Михаил" в местността „Писмата". Може би това е най-нестандартният манастир в света – сътворен с помощта на природата и неговите обитатели. Последователите на исихазма се уединявали и самовглъбявали, с цел възвисяване на духовността.

Тук усещането ми бе за цялостност: небивала природна красота, тишина и слънчева светлина, която сякаш галеше местността. И това, ако не е перфектното място за „изчезване" от света! Вероятно, ако бе в Индия, то още щеше да бъде обитавано от отшелници.

Трима български царе са били тясно свързани с манастирската общност тук. Според тайна изповед на неизвестен монах цар Иван Тертер (1279-1292 г.) е прекарал последните дни от живота си в църквата „Господев дол" и е бил погребан тук.

Този всъщност параклис според познавачи е сред най-богато украсените със стенописи. В нишата на олтара били изобразени Успение Богородично, Възнесение Христово и Слизане на Христос в ада, но ние не успяхме да ги видим.

В момента единствено достъпна за посетители е църквата „Св. Богородица", построена също в скална ниша, на 36 м височина, с размери 16м дължина, 4м ширина и 2,15м височина. Разчистена асфалтирана алея ви води до малък паркинг, откъдето по обезопасени стълби поемате нагоре – на практика по скалата към църквата.

Слава Богу, църквата е паметник на Юнеско и е призната за световно културно наследство. Иначе и тя щеше да е недостъпна. Фреските на неизвестни майстори, които датират от 14 век, имат уникално, модерно излъчване и са перфектно консервирани. Направени са в стила на Търновската художествена школа и майсторски изобразяват сцени от живота на Йоан Кръстител и от страстната седмица на Исус Христос.

Сцената на „Тайната вечеря" е изографисана тук от неизвестен автор 150 години преди Леонардо да Винчи да нарисува своя шедьовър. Само този факт е достатъчно доказателство за това какъв мощен духовен център е била местността и колко много е дала на историята и културата ни. Бих искала да знам повече за чудесата, сътворявани тук от монасите...

Дали в тази свещена обител не е поставено началото на Ренесанса в Европа, вместо както се смята, във Флоренция през 14 век? Ранните фрески в тази църква биха могли да бъдат доказателство за това.

Смята се, че в района е имало общо 6 църкви, сред тях „Господев дол" и „Затрупаната църква", които сега са недостъпни. Те се намират срещу църквата „Св. Богородица", от другата страна на каньона, който образува река Русенски Лом. Реката се пресича по полусрутено мостче. Оттам нататък човек може да се почувства като Индиана Джоунс.

Звучи примамливо за всеки пътешественик, но опитайте се да видите „Господев дол“ и „Затрупаната църква“. Тази част на манастирската околност е обвита в гъста растителност, подобна на джунгла. Но любопитството така ни гризеше, че въоръжени с по една тояжка, се престрашихме да си пробием път през избуялата растителност. Предупредиха ни, че може да има и пълзящи влечуги.

Докато бавно напредвахме по остатъците от някогашни асфалтирани алеи и отваряхме очите си на четири, видяхме, че на доста места имаше указателни табели, означаващи отделните килии или пък други съоръжения на манастира. Явно е, че който е описал тези църкви, е идвал преди двайсетина години, тъй като сега това е невъзможно.

Смята се, че в „Затрупаната църква" е запазен стенопис на портрет на цар Иван Асен II (1218–1241 г.) като ктитор, който държи в ръце умален модел на църквата.

Съществува и "Църквата", останала без друго име. За нея се смята, че е основана от цар Иван Александър (1331–1371). Стенописите ѝ пресъздават библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс.

Достатъчно е да знаем, че трима български царе са имали сериозни отношения с манастира, за да си дадем сметка за значимостта на тази обител.