Как да караш извън пределите на страната и да не сгазиш яко лука

Дали ще отидете с вашата собствена или ще наемете кола на място, няма никакво значение – в чужбина правилата за движение по пътищата имат своите специфики. Добре е да поназнайвате това-онова, за да си спестите главоболия, разправии с много жестикулиране и, разбира се, тлъстите глоби.

По презумпция правилникът за движение по пътищата по света (най-вече в Европа) и у нас има доста общовалидни правила. Те са основата, която гради реда и безопасното придвижване по магистралите. Но над нея са местните специфични правила, които могат, ако не да направят пътуването кошмар, то поне да стъжнят почивката ви.

Вероятно първият факт е добре познат, но все пак: не забравяйте, че в Англия посоката на движение по пътищата е обратна на тази в останалата част на Европа. Но пък е добре да знаете, че тук нямат и общ принцип за отдаване на предимство – затова не изпускайте от око пътните знаци.

В повечето страни на ЕС, както и на някои магистрали в Португалия, е задължително да карате с пуснати фарове през деня. Това, ако питате нас, е добре да го спазвате навсякъде и по всяко време на годината и денонощието, защото дава повече сигурност на всички на платното.

Няколко забрани

В Италия, Белгия, Дания и Португалия е забранено да се държи мобилен телефон, докато се шофира. Глобата е солена.

В Люксембург ще ви глобят, ако карате автомобила и ползвате устройство, което пречи да чувате пътната обстановка, като MP3 плейър например. Проблемът няма да е в музика, в това, че сте си запушили ушите.

В зелена Швейцария се отнасят към всичко по подобаващ „зелен" начин. Така тук е задължително да угасите двигателя, когато сте на червен светофар или когато има знак, показващ, че трябва да го направите.

Сега ще оставим за малко старата Европа, за да отидем в Бразилия. А сме тук, за да кажем, че в тази страна е забранено да шофирате с джапанки. И ако разчитате, че няма да ви проверят, недейте – тук така или иначе повечето хора носят точно джапанки, така че за забраната се следи доста стриктно.

В Хонг Конг пък не само че не може да ползвате GPS, но ще си имате и неприятности, ако разчитате на точно това устройство, за да се ориентирате в този мегаполис. Въпросът е каква би могла да бъде алтернативата...

Обърнете внимание

Още няколко реалности от задграничните друми, с които пътуването ще е по-безопасно.

Италианците са големи образи. Тук по пътищата се случва престъпници да симулират проблем с автомобила, за да ограбят добрите самаряни-шофьори, спрели учтиво, за да им окажат първа помощ. Имайте го предвид и преценявайте. Ако италианският ви е на нивото на китайския, оставете друг да се прави на майка Тереза.

Всеки знае, че нашите добри съседи, гърците, не си поплюват и, когато хванат в нарушение, с удоволствие глобяват своите добри северни съседи. Но пък имайте предвид, че тук често лентата за аварийно спиране на магистралите се ползва като пътна лента. Да, естествено че е забранено. Подобна фриволност си позволяват само местните, като се случва да задминават и отдясно.

В Босна пък около 4% от пътищата са все още минирани – наследство от войната, заради което гледайте да не криввате встрани от главните и оживени пътни артерии.

В Швейцария ще ви глобят заради това, че в колата имате вграден радар, който следи за камери. Така, в желанието да се надлъгвате с издайническите устройства по магистралите, ще отнесете глобата, дори и ако системата ви за засичане е изключена.

В далечно южноамериканско Чили, и по-конкретно в столицата Сантяго, посоката на движение по определени булеварди може да се смени до три пъти на ден. Първоначално звучи забавно, но после става страшно – натам е лесно, но какво правите, ако се наложи да се върнете обратно. Човек лесно може да се озове в средата на истински лабиринт.

В Мексико хората имат интересна практика – често управляват автомобилите си без книжка и без застраховка. В контекста на пълната анархия се прехвърляме в Коста Рика, където пък няма път с предимство и въобще предимство – правото най-често е на по-големия размер. Защо ли звучи познато?...

Но като че ли най-страшно звучи да шофираш в Тайланд и най-вече в Банкок. Улиците тук редовно сменят посоката си на движение в различни часове на деня. А когато прибавите и факта, че шофьорите често карат, след като са пили или са взимали амфетамини, обстановката стана наистина непоносима. Но все пак, на добър път!