"У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите."

"Човек е това, в което вярва"

След завършването на гимназия, през 1879 г. Антон Чехов заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. По време на цялото следване младежът сътрудничи на редица печатни издания, подписвайки се най-често като Антоша Чехонте. най-често като Антоша Чехонте. От 1882 г. пише за петребургския вестник "Осколки", където води рубриката "Отломки от московския живот". През 1883 година вече е с  лекарско звание и започва медицинска практика, но продължава да твори и през 1884 г. излиза първата му книга с разкази - "Приказките на Мелпомена". В творбите си той въплатява совите наблюдения върху смета и хората, своите размисли и изводи. Добър психолог, той вижда у човека непревъзмогнатия стремеж към суета и философски се опитва да обясни това стремление. Чехов вярва, че човек не трябва да се съсредоточава единствено в настоящето, а да живее по начин, който ще остави следа в бъдещето.

"Правдата и красотата винаги са съставлявали главното в човешкия живот и въобще на земята."

През 1892 г. купува имението Мелихово, където работи като местен лекар и успоредно с това пише едни от най-популярните сипроизведения. В Мелихово се раждат  пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо",  "Три сестри" и "Вишнева градина". Там написва общо 42 творби, всяка една от които изпълнена с неговата мъдрост. Антон Чехов често разказва за любовта, която според него не може да бъде вечна. Не чувството е вечно, а разбирателството между двамата и взаимното търпение. Но въпреки известния си скептицизъм той застъпва тезата, че семеен живот без любов е немислимо мъчение, защото най-голямото щастие е да обичаш и да бъдеш обичан.

Днес в Мелихово се намира и работи един от най-известните музеи, посветени на Чехов. През 1901 година се жени за актрисата Олга Книпер, за която твърди, че е неговата голяма любов и духовна половинка. Година по-рано, през  1900 г. Чехов е удостоен със званието почетен академик, но през 1902 година заедно с В. Г. Короленко се отказва почетната титла в знак на протест срещу разпореждането на Николай II да се анулира титлата почетен академик на Максим Горки.

"Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът"

Изследователите на Чехов твърдят, че от ранна детска болест той е носел у себе си коварната болест - туберколоза. Но писателят се обръща към лекар едва, когато е 37-годишен. Затова болестта бързо прогресира и през лятото на 1904 година състоянието му рязко се влошава, което го принуждава да замине на лечение в Германия. Уви, лечението е неуспешно и през нощта на 1 срещу втори юли 1904 година, Антон Павлович Чехов издъхва.
 „Я умираю" - това са последните му думи, отправени към съпругата му, след което, по нейните думи, изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и напуска живота. След него остава богатото му творчество, което продължава да възхищава поколения наред.