В тресавищата на павираните магистрали

Ще стане дума за т.нар."средностатистическите момичета" – нито прекалено красиви, нито много грозни. Интелектуалното им равнище е също – средно. Момичето, живеещо отсреща, е моя съседка отскоро.

Обикновено в понеделник, в края на месеца, в джоба са й останали само няколко левчета. Вярно, платила е наема, напазарувала е най-необходимото и пресмята остатъка от парите си. Прелиствайки вестника, за кой ли път погледът й попада на кратка обява: „Търсят се млади момичета за работа в чужбина, владеещи "Х" език, много добро заплащане." Чувала е наистина, че тези обяви са съмнителни, затова обикновено ги прескача. Но бъркайки се да плати поредното кафе, си дава сметка, че всъщност

под въпрос е и самото й съществуване.

И се решава. Какво пък, ще звънне – това все още с нищо не я ангажира. Бързо взето, но и бързо забравено, решението й да се обади се възвръща след половин час чакане на автобуса, или попаднала в поредното улично задръстване, нито да слезе, нито да продължи – далече е до крайния квартал, където живее. Спомня си, че в телефонната й карта има още няколко импулса и че вече е говорила с родителите на село. Набира номера. От другата страна се чува приятен женски глас, съобщава името на фирмата. Смутена, тя затваря. Но засрамена от собствената си нерешителност набира отново. Разговорът е любезен и кратък, определят й среща в удобно за нея време, обясняват й, че става дума за напълно законна работа.
В уречения час, някак като на шега, момичето е пред лъскавия офис. Терзаят я съмнения и точно заради тях с ярост прекрачва прага. Привлекателна дама на неопределена възраст й се усмихва приветливо. Обяснява й, че става дума за скъпо платена работа в западна страна, която обаче непременно изисква добро владеене на езика. И за да го провери, минава директно на него. В началото момичето говори със затруднение, но после установява, че езиковите й възможности са приятна изненада за събеседницата . Накрая събира куража да попита за каква точно работа става дума. Сега й обясняват, че всъщност нейната работа ще бъде мечтата на повечето млади момичета – да прекара част от живота си в изискана обстановка на нощните клубове, заобиколена от мъжка компания.

Следващият труден край на месеца има огромно значение за решението й. Какво пък, да опита. Кога друг път ще има възможност да види въпросната страна, да не говорим за нощния й живот. Лайф, свобода, пари...

Два-три месеца по-късно тя е там. Изискаността на бара е, меко казано, съмнителна, еуфорията от пристигането и впечатленията от прекрасната страна – уталожени. С отегчена физиономия, поклащайки се в такт с музиката, пуши поредната си цигара и отпива от "истинска" напитка. Към стола й се приближава мъж към 70-те, кани я на масата си – предложение, което тя е длъжна да приеме. Фалшивата усмивка едва прикрива досадата от очакващите я два часа в неговата компания. Последният път похотливостта му бе достигнала фантастична за нея цифра от 4 хиляди евро, които с огромни усилия отказа. И сега господинът продължава с обсадата. Любезно и усмихнато, каквато е ролята й, тя за сетен път обяснява, че не се продава. Той споменава, че някои от колежките й с радост биха приели предложението му.

Всичко се продава, стига да дадеш добра цена,

казва господинът. – Не, оставете ме на мира – контрира за пореден път грубо момичето. Реакцията й го разпалва още повече. Той удвоява предложените преди 4 хиляди евро. Не дочакал отговора й, удвоява отново! Шок! За секунди скромното българче си дава сметка, че с тези 16 хиляди би могла да си купи гарсониерата, в която е живяла под наем в София, и казва "Да" на мераклията, който не чака втора покана. Плаща набързо и я отвежда в съседния хотел. След 30 минути, вече под душа, търкайки се яростно с жулещата пемза, тя признава пред себе си, че старецът е прав – онова, което не може да бъде купено с пари може да бъде купено с много пари!

След още три месеца тя отново е в същия бар, с неизменната физиономия на досада и отегчение поклаща в такт с музиката кръстосаните си крака. На пръв поглед промени няма, но всъщност не е така – колежките й вече знаят, че и тя е една от тях. Барманът също, както и седналият отсреща здравеняк, който не я изпуска от поглед. Несъмнено е същият, който вчера, притискайки до гърлото й бръснач, й каза: "Искам половината от парите!" Тя работела на негова територия и трябвало да си плаща. Плащали всички "бардами", а здравенякът ги пазел от проблеми.
Пиейки вече истинското си питие, тя почти панически си мисли, какво да прави. Как да се върне в България и да остави зад гърба си целия този кошмар. И как ще обясни на майка си и баща си, че не може да довърши трети курс в университета, защото са я уволнили от компютърната фирма, в която работи в чужбина – това знаят те. Как да им сподели, че вече забравя мечтите си и губи една по една надеждите си, потъвайки все повече в тресавището на павираните западни "магистрали".