Кои са тези хора, откъде са дошли и къде са отишли

Великата каменна пирамида в Уксмал, Мексико

Две са главните загадки, свързани с тази древна цивилизация, които учените се опитват да разгадаят. Откъде са дошли маите и
къде са отишли. Има най-различни предположения, някои от които съвсем фантастични, свързани с произхода им.
Според най-разпространената теория маите са дошли от Азия през Аляска, когато там е имало суша (или замръзнало море) и през днешна Северна Америка са се спуснали до земите на Мексико, където са се заселили, ловували са, занимавали са се със земеделие и са строили градове.

Днес по тези места могат да се видят останки от страховитите пирамиди на маите, които представлявали своеобразни олтари за ужасяващи човешки жертвоприношения към боговете. Повечето са отпреди около 1700 г., но на всеки 52 г. външната им част била подновявана.

Според друга хипотеза няколко хиляди години преди Колумб египтяните прекосили Атлантическия океан и се заселили по тези места. Поддръжниците ѝ търсят доказателства в нейна полза – например следите от кокаин и тютюн, открити в египетски мумии. Всеизвестен факт е, че растението кока се среща само в Южна Америка. Друго доказателство за търговските връзки на древните египтяни с обитатели на далечни земи са намерените останки от коприна в косите на мумия отпреди 3000 г.

Противниците на тази хипотеза сравняват пирамидите на египтяните и тези на маите. Те са напълно различни – едните са изградени от плътни каменни блокове с колосални размери. Другите – тези на маите, са храмове, построени като платформи от пясък и чакъл, само покрити с камък.

Съществуват и други още по-смели предположения за произхода на древните маи – че са били викинги.

Или пък, че маите са били китайци.

За да се стигне до фантастичните предположения, че градовете и пирамидите на маите били построени от извънземни и пирамидите-платформи са били място за кацане на космическите кораби.

Земите, населявани от маите, включват днешна Гватемала, Белиз, Салвадор и западен Хондурас. Учените спорят за границите на обитаване и за взаимното влияние на цивилизациите на маите и на олмеките, които също имат сложна и развита култура процъфтявала между 1400 и 400 г. пр. Хр. От олмеките тръгват и най-ранните известни разкази за бог Кукулкан (при ацтеките Коцакоатъл) – „пернатата змия“.

Развитието на цивилизацията на маите е разделено на ранен и класически маянски период (250 г. – 9 в. сл. Хр.) до колапса ѝ през 10 в. През 16 в. разпокъсаното племе посрещнало испанските колонизатори. Земите на маите са населени от около 10 в. пр. Хр., но приетото с консенсус от учените начало на типичната им цивилизация е около 2000-1800 г. пр. Хр. по крайбрежието на Тихия океан в сегашно южно Мексико. Календарната им система е с начална дата 11 август, 3114 г. пр. Хр. според сегашното летоброене. Първите писмени паметници с глифите на маите са датирани 250 г. от н.е., но се смята, че писмеността им е съществувала поне половин хилядолетие преди това.

Последните археологически разкопки обаче сензационно изместиха началото на класическия период на около 150 г. от н. е. с откритите от испански археолози най-стари артефакти от цивилизацията на маите в Гватемала. Това са гипсови маски с размери 3 на 5 метра, а също и предмети от нефрит. Открити са в района на един от най-големите градове на маите Сивал – смята се, че е наброявал 10 хил. души по време на своя разцвет. Маските представляват лица с азиатски черти и квадратни уста, от които се подават два змийски зъба, и вероятно са използвани в храм с астрономически функции.

Целият град Сивал е разположен астрономично – централната ос на главните му сгради е ориентирана по посока на изгрева на слънцето при равноденствие.