„Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я изпее, дори когато ти си я забравил“ – Дейв Бари

Често в живота се случва така, че сърцето престава да пее и се облива в сълзи, случва се така, че душата губи пътя и започва да се лута в гората от невъзможности, случва се да загубим сами себе си в собствените си страхове. Да падаме и да не виждаме дъното, само черната пропаст, която се отваря и да не намираме изход, смисъл и светлина.

Той, приятелят

Има една много използвана сентенция за приятелството, която гласи, че приятелят не е онзи, който изтрива сълзите ти, а този, който не те разплаква. Всъщност приятелят е всичко това и още много, защото истината е, че приятелят може да те разплаче, от радост или от тъга, може да попие сълзите ти и със сигурност ще ти предложи рамо, на което да си поплачеш на воля. Приятелят може и да те наскърби, не защото го иска и не защото го търси, а защото всичко, което прави и казва е особено важно за теб . Приятелят може да сгреши, както грешиш и ти самият, защото е просто човек.

На 9 юни се отбелязва Световният ден на приятелството. Не зная какви са ритуалите на този ден, потърсих в интернет, не намерих нищо конкретно, след което надникнах в сърцето си и възкликнах, ами да – днес ще кажа простичко – приятелю, благодаря ти, че те има!
Това е всичко, ти знаеш останалото...!

Казва се „приятел пръв",
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв —
ето за това се казва,
че приятелят е „пръв"!

Валери Петров – Песен за приятелството от „Бяла приказка"