Лятото се задава

Православната църква го нарекла "баща на православието", той бил велик учител и защитник на християнската вяра и доктрини. Св. Атанасий Велики - наричан още "баща на православието", велик учител на Църквата и защитник на християнското учение за Боговъплъщението.Атанасий е роден през 295 г. в Александрия, Египет. Получил добро светско образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. Една случка предопределила съдбата му. Веднъж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и станал свидетел на интересна сцена: група момчета християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници езичници.

Децата избрали Атанасий за "епископ", а други играели свещеници и дякони, които му водели езически, за да ги кръсти.Архиепископ Александър заповядал да доведат малчуганите при него и след като изслушал подробностите за играта им, се убедил, че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав. Той го признал за действително, допълнил го с миропомазване и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило училище, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Духовният път на бъдещия св. Атанасий Велики, получил прозвището "Великий" заради непримиримата си борба с арианството, той оборил тяхното схващане, спред което Иисус Христос и Бог Отец нямат една и съща фундаментална природа, а Христос е сътворен, по-низш бог, само подобен на Отца.Едва 23-годишен той взел участие в Първият вселенски събор в Никея през 325 г.

По-късно е провъзгласен и за Александрийски архиепископ. Враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да постигнат неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.Свети Атанасий починал през 373 г. в Александрия на 76-годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски)

Иди си, зимо! Идвай, лято

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а също така и като ден за омилостивяване на чумата и шарката. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. В народните вярвания Св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като "Среди зима". Жените спазват същите забрани, както и на Антоновден - не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.