рубрика "Истината с дебати"
"Има два подаръка, които трябва да дадем на децата си:
единият е корени, а другият е криле!"
 Така е казал един мъдър човек, но колко големи трябва да се крилете, които да дарим на децата си и дали прекалената грижа, задоволяване и прекомерната свобода не ги превръща в по-малко заинтересовани към книгите, науката и учението. Отделно увлеченията към компютъра и телефона изместват цветните книги и приказки, което всъщност е нормално, всичко ново е интересно, а в случая движещото се е и забавно.
Днес детският мозък е обременен с толкова много нови неща накуп, че не може да асимилира цялата тази информация адекватно и преоритетно.
За децата играта, под каквато и да е форма, е на първо място и ето защо за тях е трудно да се съсредоточат за повече от тридесет-четирдесет минути. А за някои, дори невъзможно.
Детето на моя позната е в четвърти клас и наскоро тя сподели, че в класа на сина й е просто невъзможно да има тишина, камо ли да се научи нещо. Имало деца, които всеки час се изявявали като „знаещи повече", повтаряли думите от урока на учителката, пречели в час. Озадачи ме, когато каза, че стреляли с детски пистоли по време на часа, хвърляли топчета по дъската....изумих се от казаното! Толкова ли години наистина бяха минали от времето, когато аз бях ученичка и думата „учител" беше синоним на респект, знание, уважение... дори обич.
Днес законът забранява
учителят да изгони ученика от час, защото носи отговорност за него, докато същият е на училище (особено от първи до четвърти клас). Абсолютно изключено е употребата на сила, което аз лично също подкрепям, защото боят не е решение в никакъв случай!
Бележниците се изписват с забележки до родителя, вечерта той се подписва, прочел, непрочел и на следващия ден положението е същото – арогантност, безхаберие, дори наглост.
Всички, вярвам, сме на едно мнение, че проблема е в семейното възпитание и в средата, в която живее детето, но тук въпросът е как учителят да се справи не с въпросното дете, а с характера му, ранния пубертет или просто необходимостта да бъде забелязано.
В този ред на мисли - дали връщането на обществено-полезния труд в училищата няма да се окаже полен начин да се стимулира детето да върши добро и полезно дело, като в същото време чрез него ученикът се поучава, че постъпката му не е била за пример. Петнадесет минути почистване на чиновете или поливане на цветята, изхвърляне на кошчетата за боклук или дори боядисване след часовете под надзора на родителите си, за сметка на игра на двора с останалите деца ще бъде полезно както за детето , така и за родителите му.
Как мислите, има ли шанс българският учител да върне авторитета си в класната стая и какво е редно да се промени, за да може и той и децата ни да учат, творят и работят в спокойна и ползотворна среда?
Вие сте!
Добави коментар
По-нови статии:
По-стари статии:
|
Коментари
Нашето училище прилича на училището в крайните квартали в САЩ-на бедните,черните ,жълтите и т.н.Тези са причините.
Проблемът е сложен и многостранен. Грешка е вината да бъде вменявана единствено на учителите или единствено на децата. Като цяло системата боледува и това се отразява и на двете страни. За жалост топката се прехвърля от едната страна в другата.
Родителите обвиняват учителите, учителите твърдят, че децата са незаинтересован и, децата, че учителите са неподготвени да отговорят на изискванията на съвремието и така-един порочен кръг.
Тези обаче, които твърдят, че расте лошо поколение, трябва сериозно да се замислят и да се вгледат в собственото си светоусещане, защото тази отправна точка е тотално погрешна.
Друг важен момент са часовете по физическо възпитание и здравословното хранене. Това също е вид хигиена на тялото. Ако има повече спортни площадки, където тези деца да изживеят миговете от детството си, те едва ли биха били толкова проблемни в час. За паркинги и молове е помислено. А за движението и здравето не само на учениците, но и на всички хора никой не е помислил. И после въпроси от рода: "Защо децата са на улицата?" . Ами защото не им е осигурена среда за забавление, чрез която да се образоват извън часовете. Посещения на театри, музеи, кина, библиотеки, представяния на книги, концерти...
RSS на коментарите по тази тема